Щурата Джил - П. Г. Удхаус

„Фреди Рук хладно се взираше в масата за закуска. Разглеждаше с отвращение през святкащия монокъл отблъскващия предмет, поднесен на чиния от верния Баркър.

- Баркър
В гласа му прокънтя болка.
- Да, сър?
- Какво е това?
- Яйца на очи, сър.
Фреди отмести поглед и безмълвно се разтресе от глава до пети.
- Приличат на старата ми леля - изпъшка той. Махни ги...“