Чичо Весо Облия oтново… (Упражнения по стил)
Из предговора на Юри Лазаров за„Чичо Весо Облия oтново…”Уважаеми читателю,
Ти навярно вече си чел тази книга. По-точно – повечето от нея. Но за десетина години се случиха доста неща. Иначе ние сме си същите. Но къмпинг „Градина” вече не е. Той, горкият, е отвсякъде обграден с нови курортни думбазщини; нови, но грозни и много. В тях е фрашкано с курортясващи, които – къде да отидат на плаж? Ами на къмпинга, разбира се. Караваните бяха изтикани назад, отпред се забодоха чадъри и се пльоснаха шезлонги, естествено. Дюните се заравниха, изчезнаха тръстиките, тръните и жълтите пясъчни цветя. Капанчето зад бариерата стана ресторант.
Из новия предговор от Юри Лазаров
Другите за„Чичо Весо Облия oтново…”Ю Лъ едва ли е име, което сте чували често, но е до- бре да го забравите, докато не е започнал да се по- казва по-редовно. Навярно го познавате като автор на две брошурки, но в „Чичо Весо Облия. Отново” той решава да се разположи и в две роли – и на ре- жисьор, и на сценарист. Твърде съмнителен коктейл от функции, който ни принуждава да подходим със задължителната доза анализаторски Alka-Seltzer.
Из Филмова рецензия
* * *
Има нещо трагическо в образа на Облия. Той сякаш иска да избяга от мрачната градска действителност и за това – като един Ливингстън – е избрал къмпинг Градина. Но какво се случва там?
Из Рецензия (положителна)
