Цирцея - Маделин Милър
– Как чувстваш божествеността си?– В смисъл?
– Аз например чувствам моята като водопад, който се лее бистър чак до каменното си подножие.
На свой ред казах, че отъждествявам божествеността си с бриз сред зъбери или с грачещ в гнездото си гларус.
– Говориш така, тъй като се влияеш от моя отговор. Кажи ми какво усещаш дълбоко в себе си.
Затворих очи. Ако бях смъртна, щях да чуя биенето на сърцето си. Но кръвта тече лениво във вените на боговете и не чух нищо. Не исках да го разочаровам и притиснах ръка до сърцето си. Най-сетне долових тихо туптене и казах:
– Чувствам се като черупка.
– На мида или на раковина?
– На раковина.
– И какво има в черупката?
– Нищо. Въздух.
– Това са две различни неща. Нищото е нищо, а въздухът изпълва дъха, живота, духа и думите. Всичко!