Цветният човек (твърди корици) - Иван Теофилов

„Цветният човек“ – по думите на автора Иван Теофилов е едно приятно изкушение. Опит да се докосне до магията на детското въображение. Защото според него „Детството е единственото случило се чудо в живота на всеки човек“.

Книгата не е разделена, а е обединена от две части и епилог. Повечето стихове в първата част на книгата са идеи, заети от случки и прояви на внуците на автора, и той с право ги счита са свои равностойни съавтори. Иван Теофилов отказва да пренебрегне ускорената интелигентност на съвременното дете, което е на „ти” с компютъра, и доказва, че е противник на вдетиненото писане за деца, на стихоплетството и халтурата, които за съжаление изобилстват и в днешните читанки. И светът оживява: нарисуваното конче иска своите простори, Ния разделя вкусната си филия с децата, Андрей от трети „А“ приключва спора със съучениците си с цитат от енциклопедията.

От друга страна, работата на Иван Теофилов в кукления театър го е научила да следи непринудените реакции на винаги отзивчивата му публика и да ги превръща в свой ориентир. Като драматург и режисьор той имал задължението да отговаря на нуждите на театъра, за който класическите приказки са били неотменим репертоар. Известно е, че приказките са оскъдни на реплики. И това за него било добър повод, запазвайки тяхната приказност, да създава свои концепции и свой диалог, актуализирайки героите и ситуациите съобразно нуждите на съвременното дете. Така години наред съчинявал и поставял своите сценични приказки, някои от които са играни в Европа, Африка, Индия и Япония и са наградени с международни отличия. Да включи своите „инсценировки на приказки“ под заглавието „Най-важните неща“, е прекрасна идея. Поетичните реплики на героите идеално „се връзват“ с първата част, а драматургията придава ново измерение на цялостната концепция за книгата, всичко това подправено с оригиналното чувство за хумор на автора.

Епилогът ни връща пак на „същата пътека“, позната ни от детството:

Човек се блъска, търси доброто да намери
и в себе си намира – какво? – детето пак.

И без да звучи дидактично, авторът съветва всички нас:

Деца, пазете туй дете, което
сте вие днес, и занапред така!
Това ще ви потрябва в битието.
Не вярвате? Повярвайте в Детето
и винаги го дръжте за ръка!

Не можем да подминем с безразличие и оформлението на книгата. Младата художничка Росица Ралева несъмнено е спазила съвета от епилога, и е дала четката си на детето в себе си – да твори свободно.

http://bnr.bg/post/100678598/cvetniat-chovek-ivan-teofilov