Хората с фенерите - Кристин Димитрова

Поезията на Кристин Димитрова живее леко, свободно и сякаш не осъзнава, че е поезия. Състои се от притчи, анекдоти и истории, често рискува да бъде дори сюжетно увлекателна. Вниманието й е насочено към света, а не към вътрешния мир на поета или към тайните на изкуството му. Не бяга от метафори, но вътре в отделното стихотворение метафората идва само там, където острото око напоетесата фокусира все още неусвоена от езика частица свят. Което означава, че тази поезия търси истината за нещата и хората. И нищо по-малко от нея.

Коя истина, би могло да се запита. Отговорът е лесен: истината за анонимния свят на човешките души. За света на чистите стойности, които текат между хората, и за света на скритите драми у всеки един поотделно.

Поезията на Кристин Димитрова е много високо изкуство.