Хем съм сам, хем няма никой - Рангел Вълчанов

Времето в което живеем много се напряга, бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате, бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, се фукате и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери... и всички лайна..., преди да вземете последният влак. Разбирате, макар и късно, че лошотията е толкова голяма, че сме осъдени на всичко отгоре и да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата си на номерата спретнати от това всемогъщо ВРЕМЕ.

*ПРЕДГОВОРА

(като такъв)

Хубавото му на Предговора, или предисловието, е, че той те освобождава от задължението да изричаш нещо цялостно и завършено. Подскачаш по листа с обещания, скоби, и понеже формата и жанрът на това неясно животно Предговор те набутват в задължението да изпълниш дадените обещания, по­триваш доволно ръчички и си драскаш. Предговорът закриля бездарните глупости, стига да са изречени от сърце. Аз лично съм прочел много повече предговори, отколкото самите им книги. От предговора бързичко разбираш какво се кани да ни разкаже авторът, неговия стил и горе-долу се ориентираш дали заслужава да си губиш времето по-натам. Срещал съм какви ли не предговори - дълги, напоителни, със скоби, цитати. Така или иначе от навика да четеш правилно предговори си изработваш безпогрешно мнение за бъдещите непрочетени страници, за да може после в снобски разговори, конференции, форуми, конгреси спокойно и научно да си кажеш мнението по въпросната книга и никой не може да те хване, че не си я чел. Така че да живее предговорът! Хем четеш малко, а научаваш достатъчно. Пред­говор - глаголно съществително, състои се от две думии - преди и говор, макар че уж е преди, а пак се говори, по- правилно е да се каже предговор и следговор.

*МОЯТ ГНЕВЕН ПРЕДГОВОР

(Към онези двеста страници, които никога не съм написал и няма да напиша!!!)

„Предговорът" с моите ненаписани псувни от не знам колко страници се роди през октомври в пет и половина сутринта. Бях с премръзнало сърце и пресъхнали очи.

След един ден ще се навършат осемдесет и четири години предговори и само предговори. Дали не е знак, че мога да на­драскам там още нещо към псувните, още нещо... от немай- къде... Нещо да надраскам?

С какво безразличие и отврат се отнасям към свещените занимания, с невнимание към белия лист. Боже, колко книги не дочетох! Спрях на дванадесета страница на Дикенс и умно успях да не я дочета. Записах на магнетофон думите и гласовете на мама и татко в последните няколко месеца преди да починат. Защо ги записах? Оттогава четири години минаха и колкото и пъти да се канех да чуя записаните им гласове, все отлагах! Дикенс и гласовете на мама и татко ще си останат затворени зад стената на моя страх, срам, себепрощаваща подлост! Да, да, ние, които сме изпълени с обич към себе си, и после от жа­лост... знам ли вече от какво, сме и подли. Подли затова, че винаги намираме топли думи за себе си и топлим и отглеждаме своята подлост.

Скъпи мръсници! Някой да е казал за себе си: „Да, аз съм мръсникът. Аз, подлецът човек, ви казвам..." Всички са идиоти, всеки, който отвори гадната си уста, говори с бисерно езерни очи и колко той е добър, как той... колко той... и останалите са говна! Нали всеки творец твърди, че е чист и божествен. Кой ни крои тез номера? Кой е лошият, щом всички са добри. А това, че сме потънали до гуша в безобразия! Мръсници, наричащи себе си светци! Аха, ще кажете за мен. Виж го ти, мъченика, бърза да си признае безобразията, шикалкави, търси дума да се измъкне от нас и да стане праведен. Това е още по- тежко и ужасно. Да, така е, скъпи, мили мръсници.

*СМИРЕНИЯТ МИ ПРЕДГОВОР

Природата е решила хората да се раждат по различно време, едни по-рано, други по-късно и никой не е виновен за тези разлики.

Важно е да уважиш, да осъзнаеш, че ти, роденият по-рано, ще си отидеш по-рано, но за награда ще имаш повече опит и мъдрост от родения по-късно. Това предимство отваря дума за мъдростта, която ни спохожда някъде към края, в напреднала възраст, но за това предимство е платен висок данък, за да се из­плати и оцени и от по-късно родените. Годините - натрупаните - ни учат да чистим съвестта си, да ставаме по-смирени, по-бла­городни, по-всеопрощаващи, докато спрем до финалната граница, за да открием своята суетна преходност!!!!

Справедливо родените по-рано кротко ни предупреждават, че светът не е от вчера и няма да свърши с нас, въпросът е ние да свършим преди него с нашата глупост и незрялост. С тези известни положения се мъча да намеря някакво спокойствие и обяснения за некрасивите скандали, в които попадаме с нашето противно тяло и разбишкана душа. Често без вина виновни. В цялата жизнена кръстословица да запазим добрия вкус и приличие в личния и в обществения живот и много, много важно - то задължително украсява човека и го издига в по- висок ранг. Тук се появява възпитанието - религиозно, профе­сионално, политическо и каквото още там е необходимо, за да се завърши човешкият портрет. В този порядък стои нелеката задача да не забравяме, че сме грешни и несъвършени, и да сме готови да си го признаем, ако искаме да яхнем своя егоцентризъм, да го хванем за гушата. Това е печелившият ход!

С тези общи разсъждения се опитвам да видя положението в което изпаднах, както аз, така и ти - дередже, което не приляга на хора, които смятат, че са духовни.

Нещо някъде по пътя се обърка и камъните вече падат по твоята и моята глава в стремежа си да излезем победители. Да не забравяме прочутата карикатура на Илия Бешков с трупа и над него уплашен убиецът с тоягата и гениалният надпис: „от дума на дума, па... " В този спор първо да изхвърлим тоягата, да признаем, че правото е на този отсреща, да снишим тона и да отричаме, че вършим добрини именно защото ги вършим! От уважение към сърцето си да сме скромни, както ни учи древната мъдрост:

„А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве."

Уви, тази истина много хора я забравят или просто не знаят, че съществува. А този, истинският ход, на пръв поглед измамлив, всъщност е украшение за истинския победител, не конюнктурния, временния, а онзи истинския.

Той ни дава удоволствието да правим жестове, да възпита­ваме, да даряваме радост на немилостната и изтерзана душа да живее в съвременния „цивилизован" свят.

* Да превърнем в изсъхнали пеперуди страстнодиханни чувства.

Леле, леле, слава Богу!

За малко се разсеях и щях да пропусна списъка от кандидат заглавия за книгата. Тези заглавия се явиха на нещо като конкурс - кастинг. А ето ги и самите участници:

Пролетна туршия

Практическа Теория

Откровения на един заблуден тарикат

Теория на буламачите

Озонова дупка на буламачите

Буламачи по време на буламачи

Простотия с претенции

Душевна проституция

Убийствени непогалвани

Боклуци от любов за еднократна употреба Любовни истории за еднократна употреба Газ на тенекии, капоти за пишки и капани за мишки Живот, любов и смешки - секънд хенд Боклуци форевър, любов и смешки - секънд хенд Десет живота са много само за котките Биологични отпадъци, любов и смешки Всичко е „хай, хай "

Възходи и падения до последния светофар Помощ! Жълтите вестници ме забравиха! Нов опит!От изходна позиция! Толкова са ми силите за Термопилите! Никога не казвай „не", преди да си казал „да" Едно голямо НИЩО! Нищо! Нищо! Ама и то си е нещо! Като нищо нещо си!

Добре дошли в моето задочно отсъствие! Любовни фасове и смешки!...

...и така още десет страници забавни безумия, все от тоя десен, докато след няколко заседания на една шарена комисия от художници, писатели и читатели - Калин Терзийски, Кольо Карамфилов, Стефан Божков, Йоргос Икономидис и други не­познати за мен доброволци, леко почерпени с червено, под ръководството на Ива Съйкова от „Орловска" 10 - Габрово, определиха за победители: