Философия в будоара - Маркиз Дьо Сад

Във времето на лудост след Френската революция, докато улиците са наводнени от кръв, Маркиз дьо Сад наблюдава зловещия танц на гилотината ден след ден. Славата му го предхожда – наричат го стар перверзник с безочливи сексуални вкусове и уклон към порнографията. Но той е и нещо друго – разочарован и гневен на новия ред. От пепелта на този гняв безсрамникът издига философията на свободния човек, необременен от тегобите на религията, обществото и лицемерната добродетел.

Дьо Сад ни превежда по стъпките на трима аристократи в задачата им да обучат петнадесетгодишната Йожени дьо Мистивал в принципите на най-голямата сексуална упадъчност, за да преследва желанията на тялото си, далеч от оковите на обществото. Двеста години след смъртта на автора най-запленяващата от творбите му, където еротиката е равна на дързостта да бъдеш свободен, продължава да носи шок и удоволствие на читателите.

Сексуалната наслада е страст, на която всички останали чувства са подчинени, но и в която всички те се сливат. Когато следваме повеляващите ни първични инстинкти, не носим повече вина от Нил, задето се разлива, или от морето, задето се вълнува.