Ускорени пейзажи - Христина Мирчева
В „ускорените пейзажи“ на Христина Мирчева се разиграва изгубената, но винаги струваща си битка да се улови и задържи нетрайното, убегливото, да се „хване слънцето“ – в обектива, в думата, в жеста… На пръв поглед лежерните „акварелни“ стихотворения всъщност разказват напрегнати сънища или изплъзващи се миражи – плод на светлина и въображение.
Книга, която ускорява сърцето, окото, ума…
Надежда Радулова
В електронни и печатни медии за „Ускорените пейзажи“
Непосредствено след излизането от печат – 27 май 2015 година, „Ускорени пейзажи” беше забелязана почти моментално сред ландшафта на съвременната българска поезия.
Dictum – разговор с Валентин Дишев по БНР Христо Ботев – 05 юни 2015 http://dictum.mediabg.eu/?p=8252
Деликатна, изключително красива, изключително замисляща книга, книга за преминаващото, но не и за преминаването, писана не от онзи, който просто преминава, а от онзи, който се вглежда в нещата, опитва се да ги удържи, но и да не ограничава свободата им, опитва се да ги има без да ги притежава. Така че - книга, която трябва да бъде прочетена.
Литературен вестник, Витрина, бр. 22 – Йордан Ефтимов, 10-16 юни 2015
http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1451.pdf
За толкова много стихосбирки казваме без да му мислим – „деликатна поезия“. И за толкова малко това определение наистина е вярно. А в тази дори заглавията са вече завършени стихотворения, така че още с първия стих настъпва главоломното преобръщане, потъване и изплуване и ново потъване. Поезия за „изгубената, но винаги струваща си битка да се улови и задържи нетрайното“, както пише на задната корица Надежда Радулова.
Битка може би загубена за сърцето, но постоянно печелена от литературата.
Lira.bg, Нели Лишковска, „Ехоландшафт”, 16 юни 2015
http://lira.bg/?p=101763
Читателят възприема света от позицията на слепец, нуждаещ се от словото, за да вижда. Поезията му дава онова познание, което е било недостъпно за него до този момент. Стиховете на Христина Мирчева създават определени поетични вълни, които достигат до имагинерното, отразяват се в него и връщайки се при читателя, то вече може да бъде разпознато като действителност. Нова реалност. При това – много по-желана и красива.
Код култура, DCTV – Емилия Терзиева, 19 юли 2015 https://www.youtube.com/watch?v=DsZBOyN7zjs&feature=youtu.be&list=PLc4kiFPNh4bLqm49VK_Fcl9o7DbPB_zRz
Артефир, БНР – Христо Ботев, Димитрина Кюркчиева и Гергана Рачева, 29 юли 2015 http://bnr.bg/hristobotev/post/100585141/uskoreni-peizaji
Живописното присъства в тази малка книжка, която за мене беше откритие. Христина Мирчева има неочаквано усещане за взиране в цветовете на делника – това е нейната магия. Стихотворенията са написани като дишане. Ако трябва да избирам за антология, бих избрала стихотворението „Ускорени пейзажи” – толкова лятно пулсира!
В-к Марица, Ина Иванова, „(Недо)сънуванит свят на Христина Мирчева”, 05.09.2015
http://www.marica.bg
Лаконичният изказ не спестява на читателя чувството за дълбочина, за вглеждане навътре, за търсене на причините. Декорът е градски. Лирическият герой – отстранен, но не отчужден, успяващ да запази „здравословна дистанция”, един модус, който допълнително засилва усещането за самотност, за бездна между случващото се и желаното. Светът в „Ускорени пейзажи” е флуиден, но не и акварелен. Той тежи невъзмутимо. И несмутимо. Точно като в живота.
Литературен вестник, бр. 30 – Водещ броя Силвия Чолева, 30.09-06.10.2015,
Иглика Дионисиева, „По-тежко от всичко – неуловимото”
http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1460.pdf
Едно приплъзване по перфектния кадър, едно засядане в плитчините на спомена, едно ускоряване на пейзажа – възможно ли е тези наглед безобидни действия да се окажат опасни за изживяване състояния? Защото тази книга, пестелива откъм брой стихотворения и неочаквано разточителна откъм смислова многозначност, е „заета” с други себереализации: да поставя въпроси, да прави от картинността поезия, да ни озадачава с неуловимата си поезия, да ни потапя в зрителни, темпорални, ментални и емоционални илюзии и едновременно с това – да разбива илюзиите пред нас; да не дава отговори.
Културни новини, Христина Панджаридис, „Човек съм, кошница от върви”,14.10.2015
http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22121&sid=64
