Така живях. 85 стъпки от люлката - Никола Статков
„Така живях“ (85 стъпки от люлката) е опит за автобиография, по думите на своя автор. Изкрачил битието си, той слага равенството на формулата на живота, за да отчете резултата от всички плюсове и минуси. А той никак не е лош. Авторът започва разказа с дните си с „бревчетата“ по пасищата на Долна Бяла речка; описва съселяните си, събитията покрай Девети, които не отминават и неговия край, пътя си от поляната с напластеното сено, през училищната и студентската скамейка до работата си в пресата и в телевизията. Разказва бавно, напредва методично и с оня негов добре познат леко шеговит език, с намигване, обхождаме чужди страни (където българинът съвсем по байганьовски представя своята родина); познати имена от близкото минало – писатели, общественици, обикновени люде, припомнят любопитни събития. С немалко носталгия се спускаме стремглаво по склона на времето и уморени от толкова много емоция цопваме замаяни и объркани като Пурко право в заключителната равносметка на Никола Статков:
„Безбожник съм, не вярвам ни в Бога, ни в Дявола, но се прекланям пред християнската вяра на народа ни, която му е помогнала да оцелее след близо седем века робство – византийско и турско. Оцелява след това, кажи го, безкрайно робство, за да загине в днешно време, само след десет¬ки години, и то свободен, демократичен, с евроатлантически ценности…
Искам, неистово искам да живея. За да гледам близките си, земята, с тревите, горите и цветята, с мравките и соколите. За да гледам небето с облаците и звездите. За да слушам близките си, щурците и пойните птички, кавала и Дунавското хоро на Дико Илиев, цигулката и Петата симфония на Бетовен. Уви, уви!…
И все пак, и въпреки всичко съм жив. Живей и ти, човече, живей в мир, любов и добро, не ламти за власт и богатство. Радвай се на живота, който е единствен и неповторим. И никога не се вземай насериозно!…“
НИКОЛА СТАТКОВ е роден на първи юни 1932 г. в село Долна Бяла речка, обл. Монтана. Завършил е гимназия в гр. Вършец, а висше юридическо образование – в СУ „Св. Климент Охридски“ в гр. София. Работил е кратко време като съдия, после четири години е журналист във в. „Вечерни новини“. Близо трийсет години е в БНТ, повечето от които като главен редактор на кинопрограмата.
Издадени са неговите сборници с разкази „Лъжата, че си живял“, „От Бога до дявола“, „Соленият вкус на кръвта“, „Всеки ден не е петък“, „Любовни разкази“, „Горчиви разкази“, както и романите: „Ден като нощ“, „Белег без рана“, „Отмъщението“, „Стоте ключа“, „Сбогом на илюзиите“, романизираната автобиография „Така живях (85 стъпки от люлката“). Никола Статков е сценарист на много игрални филми и новели, сред които: „Господин за един ден“, „Темната кория“, „Юмруци в пръстта“, телевизионния сериал „Неочаквана ваканция“. Многократно е награждаван за творчеството си. Удостоен е с грамоти: от Министерство на културата – „За принос в развитието на българската култура“, от Съюза на българските писатели – „За цялостно литературно творчество“, от Съюза на българските филмови дейци – „За принос в развитието на българското кино“, от Съюза на българските журналисти – „За активна журналистическа дейност“.
Никола Статков е носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“. Почетен гражданин е на гр. Вършец
