Състояние трето - Божана Апостолова

"Поезията на Божана Апостолова има традиционната форма на субективната изповед, в която емоционалните пулсации са прорязвани от авторефлексии, синтезиращи жизнения опит чрез афористични поанти. Едни от основните образи в тази изповед са майката и бащата, любимият и съпругът, синът (децата). Тези традиционни за един доскоро патриархален родов свят фигури не са толкова образи на съхранени или разпадащи се семейни връзки, а по-скоро символи на течащото време в екзистенциален и исторически план, една не толкова кръвна, колкото времева връзка между минало, настояще и бъдеще. [...] Божана Апостолова обаче не е само поет на неудържимите емоционални изблици и сърдечни "хаоси", а и на тяхното овладяване в мъдрата резигнация на живота." (Св. Игов)