Сърцето не е създател - Йордан Ефтимов

С най-новата си стихосбирка Йордан Ефтимов отново провокира със своето присъствие или отсъствие като лирически герой. Стихотворенията му са парещо искрени и едновременно завоалирано присъстващи. От метафизичността на човешкото съществуване в трансформацията му от мекотело до убиец до провокиращото правене на любов върху гробове без значение на грозотата или красотата в този акт, но единствено с цел събуждане на сетивата, дори с цената на грозното към стойността, авторът ни предлага една истинска книга, която размътва мислите, за да ни извади от летаргията.

-----------------------



Помпената станция на радостта или
розата на страховете?
Страхът, че ако поискам да те вдигна,
ще залитна и с облекчение ще изсипя товара си по склона.
Радостта, че живото тяло тежи повече от мъртвото,
защото се движи –
както вятърът прави студа
по-силен.
Страхът, че ще се изпънеш като струна
или панически ще потърсиш с крака дъното
като плувец, който не вярва в Бог
или който в този момент е забравил, че вярва.
Страхът, че, веднъж съблечени,
ще ни е страх да признаем колко ни е студено,
и радостта, че и другият се страхува.
Ще привличаме мълниите?
Мокрият
не се страхува от поръсване
със здравец.
Кръвта изкачва своите върхове.
Сърцето изпраща и приема пътници,
повдига
и те прави птица –
с мокри пера, с вода в мотора, със сухо гърло –
но птица.
И все пак сърцето не е създател.
То е меко – като ръце,
които неуверено, но сигурно
вдигат своя товар от разливаща се вода.
Толкова силно бие, че ти се повдига
от радост.
Не спираш да пиеш вода,
за да се успокоиш.
Но както става винаги,
пиенето само увеличава жаждата
и страха.