Събиране на значенията - Йордан Велчев
КАНТОНДъждът ръмя по свой законпо покрива като молитва.И май не трябваше да идвамвъв този опустял кантон.
Кънтяха голите стени,пробудени от мойте стъпки.Нима очаквах: щом се мръкне,камбанката да зазвъни.
Иззад последния вагонда се затичат пак към менеприятелите, осветлениот гаснещия хоризонт?
Но никой не изтича... Дремешенеобитаема нощта.Зад струпани встрани траверси - ръждива релса сред калта.
И само този държд баналеннад притъмнялата лъка.И в него - аз. Една подадена,но непосрещната ръка.
