Стига вече! - Йоханес Холей
Ако смятате, че научавате истината от телевизията и пресата, тогава можете да не си правите труда да четете тази книга.В нея авторът ни дава възможност да надзърнем зад онези лъжи, с които е обременен до крайна степен животът и здравето на децата ни и на нас самите. Задълбочените изследвания, които прави в алтернативната специализирана преса, и проучването на над сто научни статии осветляват истини по най-актуалните теми.
В хода на работата си той открива обширна информация (отчасти стряскаща) за случващото се по света в сфери, контролирани от мощни организации, за което масовите медии са длъжни да мълчат.
Йоханес Холей разобличава лъжа след лъжа - измислените болести, съзнателното създаване на недостиг (на витамин B12, желязо и др.), систематично отравяне (флуор, свръхкиселинност и др.), доходоносните лъжи, свързани с храненето, месото , захарта и напитките. Теми, като потенциалните патогени, каквито са микровълновите, изкуствената светлина и мобилните радиовръзки, присъстват в книгата наред с мита за климатичната катастрофа и планираната валутна реформа.
Знаете ли, че вече съществуват сензационни лекарства и методи на лечение, които с епазят в тайна от обществото с користна цел? Че информацията за жизненоважната лечебна енергия на слънчевата светлина и на водата чисто и просто се укрива от нас? Знаете ли, че благодарение на духовната си енергия сме способни да управляваме материята и да се пазим по един различен начин от нездравословните неща в живота?
Предговор от Ян ван Хелсинг
“Шепа хора контролират световните медии. В момента те са шестима, скоро ще останат само четирима и тогава всичко ще бъде в техни ръце – вестниците, списанията, филмите и телевизиите. Някога съществуваха различни мнения и различни позиции. Днес има само едно мнение, кое¬то се формира за четири-пет дни и става мнение на всеки.”
Това, скъпи читатели, не го е казал някой конспиративен теоретик, а носителят на “Оскар”, знаменитият американски режисьор Майк Никълъс. И понеже хората, които създават официалното мнение, са неколцина, не е много трудно да се премълчава истината, да се разпространяват неистини или дори съвсем нахално да се лъже. Смятате, че не е възможно в днешно време? Лъжете се!
През 1991 г. на откриването на конференцията на Билдербергите в Баден-Баден, годишната тайна среща на най-важните и влиятелни хора на Запада, 92-годишният тогава Дейвид Рокфелер описва по следния начин техните цели и ролята на медиите:
“Благодарим на директорите на “Вашингтон поуст”, “Ню Йорк таймс”, списание “Тайм” и другите големи медии, че присъстват на нашата среща и че спазиха обещанието си да пазят дискретност вече почти четиридесет години. За нас щеше да бъде невъзможно да разработим плана си за нов световен ред, ако през всичките тези години трябваше да стоим в светлината на обществените прожектори. Но сега светът е по-развит и подготвен да се движи в посока на едно световно правителство, което никога няма да познае отново войната, а само мир и благополучие за цялото човечество. Наднационалният суверенитет на един световен интелектуален елит и банковите гиганти със сигурност е за предпочитане пред практикуваното през изминалите столетия национално самоопределяне.”
На големите световни медии се налага цензура и затова те мълчат за истинските световни господари. Те винаги представят или премълчават събитията в своя полза или в полза на своите цели. Същият този Дейвид Рокфелер каза преди няколко години: “Намираме се в началото на глобална революция. Онова, което ни липсва още, е една световна криза, преди нациите да приемат новия световен ред.” Ето я сега и кризата (световната финансова криза)!
Все пак тя не ни връхлетя изведнъж и напълно неочаквано, защото години наред за нея ни предупреждаваха не само сериозни борсови наблюдатели. През април 2005 г. например бившият шеф на емисионната банка на САЩ Пол Волкър каза: “Не знам дали промяната ще дойде с трясък или с ридание и дали това ще стане скоро или не. Но така, както стоят нещата, по-вероятно е да бъде предизвикана от финансова криза.” Известният икономист и бивш съветник в правителството на Клинтън Нуриел Рубини също от години не спря да предупреждава за настъпилата наскоро криза. Същото направи и инвестиционният гуру Уорън Бъфет през 2003 г. Да, дори Алън Грийнспан вдигна предупредително пръст... Но да не би да научихте нещо от местния вестник? Или от популярните списания и ежедневници?
Това, което в момента преживява финансовият сектор, е част от един грандиозен план, който ще доведе човечеството до тотален контрол, до така наречения “нов световен ред” – нов ред с нова валутна система, основана на безналични плащания. Икономическата криза/рецесията не е паднала от небето, а всичко е било старателно планирано.
Още през 1920 г. Хенри Форд казва за западната валутна система: “Всъщност е добре, че хората не разбират нашата банкова и валутна система. Ако я разбираха, още на следващата сутрин щеше да има революция.”
Същото мнение споделя и сър Джошуа Стемп, директор на Банк ъф Ингланд в периода 1928–1941 г.:
“Модерната банкова система произвежда пари от нищото. Този процес вероятно е най-удивителният фокус, който някога е измислян. Банковото дело е създадено в престъпление и е родено в грях. Между другото светът принадлежи на банкерите. Ако той им бъде отнет, но им бъде оставена властта да правят пари, мигновено ще напечатат достатъчно пари, за да си го откупят... Ако им бъде отнета тази огромна власт и цялото им несметно богатство – като моето – изчезне, те ще изчезнат и тогава светът, в който живеем, ще бъде по-добър и по-щастлив. Но ако искате да останете роби на банките и да носите бремето на собственото си робство, оставете банкерите да продължават да печатат пари и да контролират кредитите.”
“Безобразие” ще кажат някои. “Ах, тези лоши банкери...” Но да не би нашите политици да са по-добри? Бившият европейски комисар (и билдерберг) Жан-Клод Юнкер ги описва необичайно откровено: “Решаваме нещо, лансираме го и изчакваме известно време дали нещо ще се случи. Ако не се вдигне голяма врява и негодувание (тъй като повечето хора въобще не могат да схванат същността на решението), продължаваме стъпка по стъпка, докато вече няма връщане назад.”180
За тези и други подли действия баща ми разказва още в първите глави на тази книга. Мисля, че ще ви е интересно да ги прочетете.
Нека да разгледаме няколко други характерни примера за съзнателно заблуждаване на хората по света. Да вземем една случка от войната в Ирак. Спомняте ли си телевизионната картина от ареста на диктатора Саддам Хюсеин, когото с въшлясал и пропаднал вид американските войници изваждаха от една дупка в земята? Това беше най-голямото унижение за него и арабския свят!
Сцената обаче не е била снимана на живо, а е била нагласе¬на, както разкрива бившият подофицер от американската флота Надим Рабех, присъствал при пленяването на диктатора. Той обяснява, че Саддам е бил арестуван ден по-рано, на 12.12.2003 г., при съвсем различни обстоятелства. “Участвах във войскова част, състояща се от 20 човека, сред които и осем араби. След три дни търсене в района около Дур близо до Тикрит открихме Саддам в скромна къща в едно малко селце, а не в дупка, както беше показано по медиите” – разказва Рабех.
“Заловихме го след силна съпротива от негова страна, при която беше убит един морски пехотинец от судански произход” – добавя Рабех. Според неговите твърдения самият Саддам е стрелял по американските войници от прозорец на втория етаж на къщата. Тогава те му извикали на арабски, че трябва да се предаде, защото е безсмислено да се съпротивлява повече. “По-късно филмов екип към военните направи филм за залавянето на Саддам в дупка, която в действителност представляваше пресъхнал кладенец” – твър¬ди Рабех.
А спомняте ли си за 11 септември 2001 г., когато двете кули на Световния търговски център вече се бяха срутили и малко след пет часа на живо от мястото на събитието се включи кореспондентката на Би Би Си Джейн Стендли? Тя стоеше пред камерата и съобщаваше за рухването на сградата на СТЦ 7, която обаче все още се виждаше на заден план и се срути едва 20 минути по-късно?
А как стои въпросът с отразяването на събитията в немските медии? Да вземем например войната между Израел и Палестина в ивицата Газа в края на 2008-а началото на 2009 г. През уикенда (на 11.01.2009 г.) водещите телевизионни новини и вестниците в Германия съобщиха за митинги за солидарност с Израел в Берлин, Франкфурт и Мюнхен с около 10 000 участника. Въобще не беше споменато обаче, че в същия ден, пак в Германия, десет пъти повече хора (100 000 души) участваха в демонстрации СРЕЩУ Израел!
Как всъщност се стигна до тази ескалация на напрежението? Официално беше съобщено, че Хамас е нарушила примирието. Но в действителност се случва друго. То беше разкрито на обществото от бившия американски президент Джими Картър, по думите на който на 4 ноември 2008 г. Израел нарушава примирието, след като застрелва шестима членове на Хамас на тяхна територия. Реакцията на Хамас на това убийство е ракетното нападение над Южен Израел, при което обаче няма убити. Последвалата реакция преживяхме заедно на живо по телевизията...
Нека да разгледаме накратко и още една тема, истината (и то много съществена) за която беше спестена на германците (авторът е германец – бел. прев.). Според архивите на известния преводач от руски език Ернст Албрехт Нагорни бившият бундесканцлер Хелмут Кол и външният министър Геншер въобще не са искали обединението на Федералната република с окупираните източни територии. През 1990 г. Ернст Нагорни провежда разговор в Дрезден с тогавашния руски президент Михаил Горбачов. На въпроса дали във връзка с обединението на Средна Германия (бившата ГДР) с Федералната република се е планирало присъединяване на управляваните от чужди сили източни германски територии, Горбачов отвръща:
“Да, исках това. Възложихме на университета в Москва да разработи планове за обединението на Федералната република с нейните завзети от поляците райони. Но при преговорите “две плюс четири” за мое изумление трябваше да установя, че бундесканцлерът Кол и външният министър Геншер изобщо не искат източните германски територии – Източна Прусия, Померания и Силезия. Поляците бяха готови да върнат немските провинции на Германия. Но германският външен министър Геншер помоли настоятелно полското правителство във Варшава да се придържа към линията Одер-Нейсе. Германците щели да приемат тази граница, бяха думите му. Само ГДР трябваше да бъде присъединена.”
Доста интересно, не мислите ли? Впоследствие истински се радвахме на народните ни представители. Те във всеки случай обаче не са представлявали нашия народ...
Да вземем например един друг много типичен пример за германската журналистика. Спомняте ли си за медийното и гражданското недоволство, когато 17-годишната Ребека К. от Митвайда твърдеше пред полицията, че на 3 ноември 2007 г. е искала да помогне на петгодишно момиченце, дъщеря на преселници, хваната от неонацисти, които били издълбали пречупен кръст върху хълбока є? Това събитие не беше отразено сериозно в медиите. В началото да, но после...?
Този случай не само че дълго време се обсъждаше в заглавните страници на германските вестници, но и целият свят гледаше на него с ужас заради германския десен екстремизъм. Ребека стана героинята от Митвайда, получи почетна награда от финансирания от бюджета “Съюз за демокрация и толерантност” за проявена гражданска доблест, а политиците от различни партии се съревноваваха в “борбата срещу десните”. Година след предполагаемото неонацистко нападение в Митвайда Ребека К. беше призната за виновна за инсцениране на престъпление. Наложено є беше наказание с полагане на 40 часа обществено полезен труд. Цялата история беше измислена18!
Как смятате, появи ли се и това съобщение на първите страници на вестниците? Мислите ли, че репутацията на град Митвайда беше възстановена? Отговорът е ясен.
Сега можем да се запитаме кое е по-лошо – да бъдем лъгани, да научаваме само полуистини, в които липсват съществени детайли, или нещо да се премълчава от нас. Не е ли премълчаването на факти с цел да не бъде застрашена репутацията или авторитета на някого пред обществото също лъжа? Или как се нарича това?
Да вземем например настоящия президент на САЩ Барак Обама. На 27.03.2001 г., когато все още беше сенатор от Илинойс, той гласува срещу проектозакон за закрила на жи¬во¬родените деца, оцелели след аборт. Обама се аргументира с думите, че “този проектозакон ще ограничи правото на аборт”. В речта си пред инициативна група “за аборта” на 17.07.2007 г. Обама съобщи, че първата му служебна задача като президент на САЩ ще бъде да отмени забраната за извършване на късен аборт, въведена от неговия предшественик Джордж У. Буш във федералния закон freedom of choice, Act. 5. Тук става въпрос за така наречения метод partial-birth-abortion, който се прилага след петия лунарен месец и “хормонална” или “солева инжекция” през последната третина от бременността. При метода partial-birth-abortion тялото на детето до главичката се изважда от майката вагинално. Пос¬ле дълбоко в черепа се забива ножица и с вакуум се изтегля мозъка на детето.
До забраната му на 5.11.2003 г. този метод за извършване на аборт е прилаган 5000 пъти. Още по-жестоко е убийството на нероденото дете чрез така наречената солева инжекция. Борбата на детето със смъртта продължава повече от час. Ако някое дете оцелее след отравянето, то бива оставяно върху студена метална маса в тъмна стая докато умре.
Барак Обама се застъпва за жестокото убийство на неродени деца, за което обаче нищо не беше споменато в нашите медии, защото той беше в разгара на кампанията за президентските избори. Щяха ли толкова много американци да го изберат, ако знаеха всичко това? И щяха ли толкова много германци да аплодират Обама при речта му, изнесена в Германия?
Да, скъпи читатели, ето как стоят нещата – само реалността, нашата реалност. В тази книга баща ми си е направил труда да ни разкаже за големи и малки лъжи. Тези неистини, изопачени истини и премълчани факти засягат не само политиката, но и нашето здраве, хранене и религия. Междувпрочем материалът, който е събрал, ще му стигне за няколко книги. В края на книгата всички ние би трябвало да си зададем въпроса: “Докога ще търпим всичко това?” Пожелавам ви разумът ви да остане буден и да имате нужната смелост, за да вземете правилното решение.
Ваш Ян ван Хелсинг
Предговор от Йоханес
Уважаеми читатели!
Докога ще търпим това? От сутрин до вечер ни заливат с невярна или полувярна информация – когато гледаме телевизия, когато четем вестници, списания и специализирани издания или когато сърфираме в интернет. При това почти нищо не можем да проверим сами. Много често се оставяме за кратко време да ни залее твърде много информация от средствата за масова информация, приемаме я като обичайна истина или “ужасно” се възмущаваме от нея, но само повърхностно, тъй като вече отново има нещо друго “интересно”, върху което не ни се налага да размишляваме. Но щом като помислим критично над това заливане с информация (включвам и вас иначе не бихте си купили тази книга) ще забележим, че по-голямата част от нея не е предназначена за нищо друго освен за отвличане на вниманието. От една страна, е добре да можем да се разсеем от ежедневните си грижи, но от друга, влизаме точно в капана, който хитро и съзнателно отклонява вниманието ни “някъде” встрани от нас. От какво някой иска да отвлече вниманието ни? Това е въпросът!
Нашето внимание е силен енергиен процес и представлява нашата съвсем лична и индивидуална жизнена енергия, която в такива моменти оставяме да бъде “насочвана” от други, вместо сами съзнателно да я управляваме. В автомобила си например мога да го правя сам, докато в самолет трябва да оставя други да я управляват. Така от съществено значение е в личния живот, работата и семейството си да държим колкото се може повече отговорности в собствените си ръце.
Цялата информация, която получаваме, същевременно представлява енергийни връзки, с които под някаква форма влизаме в резонанс – весели, радостни, романтични, вълнуващи и блажени импулси в приятна хармония, точно както и разтърсващата, бруталната, ужасяващата, шумната и предизвикващата страх информация, пълна със стресови импулси. При това за кратки или по-продължителни моменти не можем да различим чуждите от собствените вибрации и често твърде малко се освобождаваме от това удобно въздействие. Истинският смисъл на тази книга е колкото се може повече хора да се измъкнат от неосъзнатостта в ежедне¬вието си.
Съзнанието и още повече осъзнатостта имат общо със знанието и това е известно на онези, които искат да разполагат с нашето време, пари и здраве. И вие ли мислите, че няма такова нещо в действителност? Тогава ще ви изненадам! Десетилетия наред наблюдавам това и вие ще бъдете не само изненадани, но уплашени и шокирани от нещата, които ще ви разкрия в следващите глави.
Може би ще си спомните, че като автор на научнопопулярни книги досега съм предпочитал да пиша на религиозни и философски теми, за които все още има голяма нужда от просвещение и познание. Но от моите разследвания по темата 2012 г. и изострящите се навсякъде реални житейски ситуации все повече ми стана ясно, че повечето хора просто все още не знаят истината!
“Незнанието на множеството е силата на неколцината знаещи” ми беше казал преди много години един мой приятел розенкройцер. Благодарение на тази книга и знанието на над сто алтернативни учени, експерти и специалисти и вие ще станете един от онези свободни и усмихващи се знаещи. Знанието не означава да знаете непременно “абсолютната истина”, аз също не се справям с това при толкова много и различни теми. Но да знаем възможно най-актуалната информация по дадена тема и в крайна сметка да я разбираме ни позволява да взимаме важни решения, благодарение на които да живеем по-добре.
“Да живеем по-добре” – какво означава това? Не живеем ли днес на нашата планета добре както никога преди това? Не живеем ли всички днес така както преди около двадесет поколения са живели само князете и епископите? Да, разбира се, що се отнася до техниката, с която разполагаме, възможността ни за придвижване, знанията ни (преди всичко четене и писане), нашата независимост (свободата е нещо различно) и мирът в нашия регион. Но ако разгледаме всичко това малко по-отблизо? По-добре да не го правим, защото в нас ще се породи безпокойство.
Въпреки това обаче сигурно над половината от хората в Северното полукълбо са доволни от своя живот. Защо? Те в действителност не се замислят много, защото знаят, че милиарди други хора по света живеят много по-зле и затова са доволни, че спадат към онези, които са по-добре. Имаме работа, семейство, кола, няколко спестовни книжки, което ни прави доволни. А когато някоя колежка например се разболее, е доволна и на по-малко. Наистина ли? Не можем ли да живеем много по-добре? И то в една междувпрочем свръх¬задлъжняла форма на държавно управление?
Да, дори в една свръхзадлъжняла държава, защото тя все по-малко може да ни помага. Трябваше ли да се стигне дотук? Ние отново се събуждаме едва по външна принуда – този път не някаква голяма политическа, а съвсем банална принуда и нужди, тъй като всеки от нас си има своите физически и здравословни грижи. Синът ми Ян и неговият прия¬тел д-р Динеро в “Книгата за един милион евро!” показаха начини, по които можем да подобрим финансовото си състоя¬ние. А в настоящата книга ще ви покажа още много различни начини, чрез които въобще ще започнем да живеем по-добре, ако вземаме по-критично решенията си за разни неща от ежедневието ни. Трансформацията можем да направим едва когато сме по-добре осведомени за тях и разполагаме с по-концентрирано и актуално знание.
Нека да останем още малко в сферата на информацията. Почти цялата информация, която достига до нас, е частична и има за цел да ни направи още по-несигурни: “Сега кое е вярно и кое не?” Това означава, че просто не трябва да се отказвате, а да продължавате да търсите и тогава ще излезе наяве нещо подобно на това, което ще намерите в тази книга. И ако всички заедно се отнасяме към многото невярна информация, заблуди, лъжи, изопачавания и безочие “осъзнато”, ще трансформираме част от тази информация в нещо добро и позитивно.
Това би било абсолютно в духа на времето, би било замяна на пасивността с изгубената активност и поемане на съзнателна отговорност вместо вдигане на рамене “както правят нормалните хора”.
Твърдо съм убеден, че “е дошло времето за повече истини!” Междувпрочем имаме възможност като никога досега да прозрем повечето манипулативни лъжи и категорично да опровергаем много от тях. Съдбовното време, в което живеем и което можем да наречем криза, автоматично ни отвлича от многото баналност и все по-често ни позволява да стигнем до същината. Щом се задълбочим в нещата и започнем да взимаме “доброволни” решения, ще получим повече от всякога възможността отново да изразим нашата свободна воля.
Така ще постигнем един много положителен резонанс, ще виждаме във всяка “истина” неизбежна полуистина, която въпреки това ще развие у нас неподозирана познавателна способност. Може би дори ще започнете да се наслаждавате на изкуството всеки път да решавате наново какво трябва да се направи и да избирате отговорни решения, за да излезете най-накрая от старите модели на поведение, към които вероятно доста сте привикнали.
Ако разгледате по такъв начин случващото се в наше време, със сигурност бързо ще се съгласите с мен, че такива неща сега стават навсякъде по света. Ние живеем във време на промени. Много от основите вече са разклатени и знанието, което ще намерите в “Стига вече!”, ще ви помогне порядъчно да ги разтърсите още повече. А междувременно докато четете често ще си задавате въпроса: “Защо продължаваме да търпим?”
Пред очите ни се случват големи промени, но може би го знаят само онези, които имат очи да ги видят? Обещавам ви, че тази книга ще отвори очите ви!
Огромни промени се извършват не само във външния, но и във вътрешния ни свят. Вътрешните духовни процеси бяха тема на предишните ми книги. Тук до голяма степен съм пропуснал тези аспекти, преди всичко защото разглежданите теми говорят сами за себе си. Все пак съм си позволил на места да правя коментари от по-висша гледна точка, която излиза извън рамките на общоприетите разбирания.
С тази книга се обръщам към голям кръг нови читатели, на които някои от твърденията ми в първия момент могат да се сторят фантастични, утопични или нереални. Препоръчвам им като за начало да не отхвърлят напълно моите идеи и да ми се доверят докато ги превеждам през този свят на разнообразни и необичайни познания за един алтернативен начин на мислене и на живот. Особено значителни ще бъдат промените за онези от вас, които още не са чували за илюминатите, финансовата олигархия, тайните общества и новия световен ред189 или винаги са отхвърляли тези идеи като предполагаеми конспиративни теории. На моя син Ян (ван Хелсинг) винаги му е било интересно да пише за това, а програмата за разпространение на издателство Kopp предлага широк достъп до компетентни изследователи и автори. Много подобни и “невероятни” описания на преживявания минаха през мен, но публикуването им далеч би надхвърлило положителните идеи, които предлагам в тази книга.
На нашата планета вече настъпват големи промени, свързани с изненадващи разобличения. Преживяваме го почти всеки ден, но не в масмедиите и съзнателно поднасяните от тях полуистини. За тази цел в приложението на книгата предлагам азбучен списък с адресите на редица алтернативни списания.
Скъпи читатели, отворете съзнанието си за новото, лъжливото и невероятното, за което ще прочетете тук. Знайте, че това, което ни се разкрива днес, е само върхът на айсберга, независимо че много от тези неща влияят непосредствено върху ежедневието ни.
Проучванията, които направих преди да напиша книгата, бяха продължителни и задълбочени. Към всички текстове и цитати има препратки, от които ще научите повече подробности. Опитвам се само да убедя и да събудя доверие у всички автори на специализирана литература и компетентни учени.
Всяка криза има “критична точка”, която несъмнено първо може да разпознаем или почувстваме в самите нас. Ако в този момент не се оставим да бъдем разсейвани от външните неща, ще разпознаем и почувстваме своята индивидуална сила. Тогава ще споделим една съдба или ще се прегърнем с думите: “Добре дошли в клуба на инакомислещите!” Цели две десетилетия работа на съзнанието достигат връхната си точка в този обзор на всевъзможни неистини, които актуализирани с радост предавам на вас. Нека заедно да поставим под въпрос темите табу, търпените ограничения, фалшивия морал и удобните навици.
А можете ли да си представите, че гледате всичко това като в огледало и да осъзнаете и почувствате, че сте само наблюдател, а не онзи, който се мярка в огледалото? Може би трябва да почистите малко огледалото и в такива моменти ще бъдете “просветлени”.
Не написах тази книга, за да обвинявам някого, въпреки че понякога звучи така, а да разясня съществуващите извън установената рутина научни познания. Не написах книга, за да се правя на всезнайко, а за да послужи като подадена ръка на хората, които имат смелостта да подкрепят онези промени, които беше крайно време да настъпят.
Бих искал да ви поздравя от сърце и да ви пожелая всичко най-добро за времето на промени, което ни очаква. С помощта на информацията в настоящата книга можете сами да определите своето бъдеще, здраве, благополучие и един по-добър живот за себе си и семейството!
Ваш Йоханес Холей
Част първа
Лъжите в политиката
и икономиката
“Ако искаш да влияеш на хората, никога не се опитвай да им представяш доказателство. Лъжи ги нахално и дръзко и те ще те следват. Хората никога не са жадували за истината, а предпочитат да боготворят заблудата. Който заблуждава хората, става техен господар, който им отваря очите, винаги става тяхна жертва.
Лекотата, с която някои твърдения се приемат за истина, е свързана с нежеланието на повечето хора да съберат необходимата информация, за да формират свое собствено мнение.”
Гюстав Льобон (1841–1931)
Френски социолог и основоположник на
“Психологията на тълпите”
Така е било до днес,
но това е енергията на “стария свят”,
скоро с нея ще бъде свършено!
Лъжата,
че “оръжията въдворяват мир”
Можете ли да си представите, че днешното ядро на тайния (подземен?) господстващ световен елит зад кулисите се състои от около 7000 човека – истаблишмънт (върхушка), военни и финансова олигархия? Как разбрах това? На нашата планета се предполага, че има 350 невъобразимо богати и могъщи семейства, на които принадлежи почти всичко. Ако основното ядро на всяко от тях се състои от двадесет човека, като ги умножим се получава числото 7000.
Това означава, че този елит е изправен срещу останалото човечество, наброяващо около седем милиарда човека. Дори само имайки предвид броя, “господството” по право се полага на нас. На един член от тайния господстващ елит се падат по около един милион свободолюбиви земни жители – тоест 1 000 000 : 1 – направо баснословно число!
Всичко би изглеждало много по-оптимистично, ако осъз¬навахме нашата духовна сила и бяхме сплотени. Естествено все още не го умеем, защото не сме организирани. Или, погледнато от друга страна, не ни позволяват да стигнем до тази сила с помощта на лъжи, измами, изопачаване, пре¬мъл¬чаване, внедряване, разделяне, разболяване, убиване, унищожение и други “програми”, за които ще ви разкажа в тази книга.
Изразявайки се по този начин, отново формулирам познатата игра извършител-жертва и по този начин подкрепям установилия се в съзнанието ни полярен стил на мислене. За съжаление той действа именно така! Във всички мои книги обаче не преставам да се опитвам да обезсиля в зародиш тази “игра”, която представлява организирана матрица на господстващия елит. Ще видите, че всички ние се оставяме да си играят с нас! (Върнете се за малко на страница 10, където съм поместил няколко цитата.)
Въпреки че посочената по-горе логическа “пропорционалност” е математически невъзможна и напълно противоестествена, тя действа от хилядолетия, а имам усещането, че в момента функционира все по-добре. Защо? Ние сме седем милиарда (1 000 000 : 1) неорганизирани човека, това е всичко. Днес често може да чуете една мъдра история. В Древния Рим един сенатор предложил всички роби да носят бяла гривна, за да могат да бъдат разпознавани по-лесно. “Не” – му отвърнал негов колега, “когато видят колко са много, ще се вдигнат на въстание срещу нас”.
Живял някога един революционер без оръжие, който още тогава говорил за царство на мира. Това било още в епохата на ръкопашните боеве – естествено “геройски” и вероятно доста по-зверски, отколкото се опитва да ги пресъздаде днес Холивуд. От тази епоха няма снимки. Миролюбивият революционер е знаел за какво говори, когато уверявал хилядите си слушатели: “Давам ви своя мир, а не мирът, който ви предлага светът...”
Но и по пътя към вътрешния мир сме свикнали да говорим за “борба”. Дори ние добрите хора (такива сме, нали?), които благодарение на своята зрялост или познание “обявяваме война” на определени емоции в живота си ежедневно, използваме подобни думи. Неизвестно откъде точно в този момент върху бюрото ми се появи рекламна листовка на нова отоплителна технология, чието заглавие гласеше: “Мръзнете ли омотани със завивки, докато старата ви отоплителна инсталация се опитва да спечели битката със студа?” Точно така разговаряме в ежедневието си!
Ние, високоразвитите (или поне си въобразяваме, че сме такива) народи сме в състояние да изпратим ракети и хора в Космоса, но сме неспособни да постигнем мир в сърцата и в ежедневието си. В някаква форма това се отнася за всеки от нас, като все повече ни засяга и показва, че добре познатата Аз-програма в главата ни рядко ще позволи да се появи едно голямо и мирно НИЕ.
Това, че мирът трябва допълнително да се изследва (изследване на мира) вместо да живеем в него, отново е проява на онова сложно мислене в нашия изграден върху полярности свят. А че и двата – външният чрез вътрешния мир – могат да бъдат постигнати едновременно, е прозрял големият политически “нежен” борец за мир, убит през 1948 г. Махатма Ганди (1869–1948), оставяйки ни следното послание: “Няма път към мира, вътрешният мир е пътят.”
Освен това в историята непрекъснато срещаме личности, които със своя пример са успели да постигнат външния мир в определени области. Днес ги награждаваме например с Нобелова награда за мир. В университетите в някои страни дори се прави “научно” изследване на мира.
Всичко това са много положителни стъпки, но са само малка компенсация за множеството известни и тайни военни училища, известни и тайни оръжейни производства и секретни армии по света.
За секретните армии в рамките на ръководения от САЩ военен съюз НАТО, обучавани от ЦРУ и британския МИ6, secret.TV разказа подробно през ноември 2008 г. За всички западноевропейски страни важи следното: “Целенасочено се извършват атентати срещу собственото население за пораждане на несигурност и за подкрепа на имиджа на сил-на държава.” Това обяснява в едно свое интервю д-р Даниеле Ганзер, историк и изследовател на мира в университета в Базел, както и по-подробно в книгата си “Тайните армии на НАТО в Европа – инсцениран терор и водене на скрита война”4.
Знаете ли, че “мейд ин Джърмани” е третият по големина износител на оръжие в света след САЩ и Русия и пред Франция и Англия? “Зюддойче цайтунг” от 9.12.2008 г. съобщава в статията си “Смъртта, идваща от Германия”:
“Германия отново одобри по-голям оръжеен износ от предходната 2007 година, който беше 8,7 милиарда евро. Това съответства на увеличение с 13 процента. [...] Официално федералното правителство пропагандира спазването на Етичния кодекс на Европейския съюз, според който не трябва да се доставя военна техника в конфликтните региони и на страните с диктатура. Практиката често изглежда по различен начин: 49 държави, в които човешките права се смятат за застрашени, са получили оръжие също както и онези 28 страни, където има вътрешни или международни конфликти, разрешаващи се с насилие: Афганистан, Индия, Нигерия, Израел, Близкият и Далечният изток.”
Беше ли и този път провален опитът за ново подклаждане на Трета световна война през август 2008 г. въпреки прочутите германски оръжия на НАТО? Грузинското спецподразделение в Южна Осетия беше въоръжено с щурмовата винтовка на НАТО G 36 на германския оръжеен концерн “Хеклер и Кох”. Да, наистина не знаем колко сериозни са били намеренията на тайното правителство за Трета световна война.
Дали Нобеловите награди за мир, изследването на мира, даже и демонстрациите за мир не са само ловки ходове за осигуряване на алиби, подпомагани от тайната финансова олигархия? Кой захранва с информация учебниците, пълни с битки и генерали, които трябва да се учат наизуст? Кой съчинява текста в известните енциклопедии (също и Уикипедия) и в пресата – нейния “глобален глас” (his masters voice)? Споменатият там мир би било по-добре да се замени с понятията “завладяване”, “окупация” или “победа” и така няма да води до мир в мирния смисъл. Всички тези официални исторически книги и електронни файлове винаги са писани и подкрепяни от хронистите на истаблишмънта и представляват предимно лъжи с благозвучни оправдания.
Един неудобен познавач на световната ситуация, швейцарският национален съветник и професор Жан Циглер, международен автор на няколко бестселъра и специален докладчик на ООН, отбелязва в книгата си Das Imperium der Schande (“Империята на позора”):
“Върху една огромна бяла стена над галерията за посетители при входа за залата на Съвета за сигурност на първия етаж на небостъргача на ООН в Ню Йорк е поставено табло. В най-горната част на обърната надолу с главата пирамида са показани годишните военни разходи в световен мащаб, а в най-долната част са дадени годишните разходи за най-важните социални екологични програми и програми за развитие на ООН.
Таблото беше поставено на 1 януари 2000 г. Междувременно сумите се промениха, но световната бюджетна структура си остана същата.”
Военните разходи в световен мащаб през 2000 г. са били 780 милиарда долара, 47 процента от които се падат на САЩ. През юни 2009 г., т.е. 10 години по-късно, Обама заложи в новия бюджет 739,5 милиарда долара за разходи за въоръжаване и финансиране на войните в Близкия изток. (проф. Мишел Чосудовски в “Нексус” бр. 23 от 2009 г.)
Нека обобщя с изречението “Всички хора копнеят за мир, а войните нямат край”. Как така е възможен техническият напредък, а “мирът на земята” не? Не може да се намери убедителен отговор, ако в него не включим и “Новия световен ред”. Но нека не забравяме, че резултатът в световен мащаб все още е 1 000 000 : 1!
