Старите дни - Дена Попова

Сериозността на тази книга – полирана до блясък, с грижливо подредени думи, които с пръст не можеш да пипнеш – не е в броя на страниците й. Чиста и честна работа. Не позволявай лекотата на изказа да те излъже обаче – под измамната лежерност и деликатна недоизказаност се крие тиха безнадеждност, лична и чужда. И въпреки че „всички въртим колелото като луди хамстери, които не могат да се измъкнат от него“, въпреки че у всеки от нас дудне поне „един лек тътен като от болен зъб, горе вдясно“, тези разкази са колкото разстройващи, толкова и утешаващи. По същия начин, по който са утешаващи думите на Бил Мъри и за теб, макар и прошепнати само на Скарлет Йохансон в Изгубени в превода.

Но най-хубавото в Старите дни са нейните герои – всеки от тях, различен и интересен, те кара да се сещаш за него внезапно, както се мотаеш, и да го мислиш с часове. Измислени или не, нищо не може да ме убеди, че живеенето им някъде там не продължава. И аз искам още за тях. Или за други като тях.
Купи си тази книга сега, докато чакаме следващата. Ако нямаш дребни, открадни я. Чувствам, че Дена вече е платила за всяка дума в нея.

Ирена Георгиева