Спомени в пътеводител на мечтател (стихове) - Георги Трифонов

Хоризонти

Днес си спомних, че искам да се върна в своето бъдеще.
После разбрах, че го имам и че го нямам същевременно.
Всъщност бях загубил пътеката за заръщане.
Притежавах само своето минало – не напълно.

Понякога всичко е тъй обикновено.

Не сме длъжни да предизвикваме себе си,
да превръщаме всекидневно някоя своя посока
във фантастична пътека –
в нещо, в което наистина да повярваме.

Но все пак:
не загубвай пътеката,
вярвай в следите от стъпки!
Дори и в тъмно да вървиш, не забравяй –
в разсъмването има
безбрежност,
където хоризонтите следват един след друг.
И макар да знаеш това,
ще пожелаеш да стигнеш бреговете им.
Искам да ти дам няколко хубави думи,
за да успееш.

2010

Георги Трифонов

Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ при Министерство на културата на Република България в памет на поета и художника Георги Трифонов.

„Георги беше живописец, график, правеше стенописи, пишеше поезия. Най-големият, най-добрият от нас. Раним и много деликатен човек, изключителен поет и един от най0добрите рисувачи на XX век, уникален рисувач. Той е даден от Бога.“

(Вежди Рашидов, скулптор)

„Георги не се вписваше в общия поток хора на културата и на изкуството. Той беше колкото бохем, толкова и самотник.“

(Светлин Русев)

„Георги се стремеше към Бога през целия си живот с творчеството си и накрая Господ си го прибра. Но ние тепърва ще откриваме неговата стойност.“

(Камелия Минчева, галерист)