Софийските потайности - Петър Величков

Не само къщите са историята на един град. Но и хората, които са ги строили, обитавали и оставили на следващите след тях. В тази книга са събрани сенки и отблясъци от хора, градили не само колорита на Стара София, но и себе си. Ползвахме спомените на очевидци, на биографи на града (Райна Костенцева, Георги Каназирски-Верин, Добри Ганчев, Робер дьо Бурбулон, Димо Казасов, Христо Д. Бръзицов, А. Монеджикова, Константин Константинов, проф. Константин Кацаров, Петър Мирчев и др.), писаното в старите вестници, лични впечатления от последните жители на изчезналия вече град Стара София, спотаил страсти и томления в Малашевските гробища. Вложих в текстовете и нещо от полъха на сегашното време, така както го видях, усетих и преживях. Понякога ми се струваше, че се разхождам в град като древния Помпей, където всичко си е на мястото, само хората ги няма. В резултат се получиха тия автентични колажи, публикувани в последните години в печата. Поради това тук-там в тях има повторения, за което моля читателя да ме извини. Текстовете в тази книга претендират само за едно: да доставят удоволствие на читателя.

Не е по силите на никого да опише подробно живота на жителите на голям град като София. Още по-трудно става, когато припомним, че най-видните негови представители са дошли от провинцията и са го избрали за арена на своите амбиции и чувства. Наистина е малко сложно да се отдели общобългарското от частното, градското. Да се усети пулса на това сърце на България - ту забързан, ту агонизиращ. Но минават фаталните ветрове - от Изток или от Запад, и остава все пак най-важното - в този град днешната реч е българска.

Преди 125 години пътищата за българите от България и извън нея тръгват към София и всички пътища за чужбина почват пак от този белокаменен град. Едни пристигат в него, други го напускат. Някога в града са се заселвали хора отвсякъде. Кален, прашен, неуреден - тъй го заварват те, но въпреки това никой не го напуска. А запретва ръкави и му придава блясък. Днес, за жалост, все повече София се превръща във временна гара по пътя към големия, по-богат свят.

Надявам се, че тази книга ще разкрие частица от интимния свят на хората, владяли града, преди да го завещаят на сегашните му жители. Че чрез нея читателят ще се потопи в един отминал свят на сенките, който - макар и призрачен - не е изчезнал в спомена. Защото достатъчно е да помислим или да се позаинтересуваме от него, и магията става - възкръсват случки, хора, разменени думи, конфликти, спорове и прочее човешки чувства и състояния.

Смея да се надявам, че „Софийските потайности" няма да е единствената книга, която излиза по повод 125-годишнината от избирането на София за столица на Княжество България. Защото този град е бил владян от мнозина, но е надживял всичко - и слава, и упадък, и могъщество, и погром. И си заслужава да бъде главният герой на не една и две книги.

Случи се тази книга да се появи в смутно време, белязано с крушение и катастрофи, във време на поредното разселение на българското племе. Но кой може да избере времето, в което му е съдено да изживее земните си дни? Ако можеше да се завърти машината на времето, мнозина щяха да поискат да се върнат с десетилетия назад. И понеже това засега е невъзможно, не ми оставаше нищо друго освен да поживея мислено в Стара София.

Петър ВЕЛИЧКОВ