Славата на империята - Жан Д’ормесон
„Славата на империята“Автор:ЖанД’Ормесон
Обем: 656 стр.
Цена:24 лв.
Превод от френски: Владимир Сунгарски
Редактор: Весела Генова
Художник: Дамян Дамянов
ISBN: 978-954-553-141-5
Жанр: Роман, литературна мистификация
Подвързия: мека
„Славата на империята“ е големият литературен пробив на Д’Ормесон. Този шедьовър, донесъл му заслужено признание и кресло на безсмъртен sous La Coupole, е първата от многото му последващи литературни мистификации („История на скитника евреин“, „Докладът на Гавриил“, „Бог – неговият живот и творчество“), издадени от „Парадокс“ през годините. Романът донякъде имитира стила на великите класически историографии от ХIX век, посветени на възхода и падението на Римската империя. Докато проследява историята на Алексий и битката му с варварските орди, нахлуващи през границите на Империята, читателят неочаквано попада в различните исторически периоди, сред събития и тенденции, които формират основите на европейската цивилизация.
Империята на Д’Ормесон и нейният император Алексий, главен герой на романа, както лесно можем да се досетим, са изцяло въображаеми. Което въобще не пречи на автора да обогати повествованието си с генеалогични и географски карти, изображения на монети и други подобни илюстрации, с текстове от типа: Персийска миниатюра… Виждаме Алексий в ъгъла долу вляво, със сокол на китката, но без кон. (Музей „Лувър”). Както и да създаде многовековната хроника на Империята – военна, политическа, културна – в края на която четем: 1948 – убийство на Ганди; 1948-1949 победа на Мао Дзъ Дун; 1959 – Фидел Кастро влиза в Хавана; 1971 – публикуване на „Славата на империята“.
Да четем и да се забавляваме!
Жан Бруно Владимир Франсоа дьо Пол Льо Февр д’Oрмесон, наричан с умиление от публика и медии просто Жан д’О, е роден на 16 юни 1925 г. в Париж VII. Писател, журналист, редактор, актьор и френски философ, той е любимият академик на французите и то най-вече на младите!, вероятно поради неистовото си чувство за ирония и самоирония. Потомък на две стари благороднически фамилии, той прекарва детството си кръстосвайки между семейния замък на майка си Сен-Фарго и Атина, Мюнхен, Букурещ и Рио де Жанейро, където баща му, Андре Льо Февр, маркиз на Ормесон, е дипломат и пълномощен министър на Франция.
През 1950 г. той става Генерален секретар на Международния съвет по философия и хуманитаристика към ЮНЕСКО, а през септември 1992 г. и негов Президент. През 1970 г. става директор на в. „Фигаро“ – основна трибуна на френската едра буржоазия, – където в продължение на години е постоянен колумнист и продължава да пише до смъртта си, като активно подкрепя Никола Саркози при президентските избори през 2012 г. Заради ясно заявената му като журналист и политик (участва като постоянен съветник в няколко френски правителства) дясна позиция, Д’Ормесон не е издаван в България до 1989 г.
