Седем добри години - Етгар Керет

Седем добри години събира на едно място фейлетоните на израелския писател Етгар Керет, публикувани в международния печат от раждането на сина му Лев през 2005 г. до смъртта на баща му Ефраим през 2012-а. Художествена документалистика, театър на делника, колекция от наблюдения за лични земетръси и общочовешки странности, среща на мемоар и притча: „Когато бях млад, не съм си водил дневник. Винаги съм си казвал: „Защо, по дяволите, да се занимавам неща, които знам, че са се случили?” За първи път записах нещо от действителността в деня, когато се роди детето ми – това е и първият текст от тази книга...” Първите седем, които зависят от всички останали и от които всички останали зависят. Седемте тлъсти крави от библейския сън, погнати от седемте мършави. Седем години на летища, музеи, болници, мустаци, литературни четения, бомби, сирени, политици и лениви котки, които имат много повече общо помежду си, отколкото може да се допусне.

Трагикомични хроники, в които личната история на автора побира историята на цялото израелско общество. Estandarte

Тук дефилират таксиджии, сервитьори, издатели, случайни спътници, роднини хасиди... Сбор от текстове, които се четат с усмивка, но докосват надълбоко, защото животът на героите им е под постоянна угроза... По своя си вълнуващ и човечен, детински y опак начин Керет описва онзи ежедневен Израел, за който няма да чуете в новините. El placer de la lectura

Керет умее да изведе тежки наблюдения с лека ръка... Късите текстове в сборника следват в строен низ, на чийто фон всеки се откроява самостоятелно. Без преиграване в нито един от аспектите на сложния живот в сложни времена на сложно място, прекрасните спомени на Керет пазят човешката си топлота и доказват, че в мемоарното писане колкото по-малко, толкова по-добре. Publishers Weekly

Не е точно да се каже, че Керет смесва лично и политическо – животът го прави вместо него: синът му се ражда в нощта на терористичен атентат и болничният персонал притичва да помага ту на жена му, ту на жертвите; архитект му посвещава къщата в миниатюра, която строи във Варшава – града, където майката на Керет е родена и държана в гетото през Втората световна... Без значение дали Керет пише „истински” или „художествени” истории, те варират от просто великолепни до съвършено красиви и рядко имат трески за дялане. Biographile

Керет пресъздава реалността с размах – като илюзионист, който извиква живот там, където се очакват само смърт и отчаяние... и отстоява като неотменно човешко право щастието, с всичките му сенки и противоречия. RSI

Керетовите разсъждения, пълни със симпатична безцеремонност, затрогват неимоверно. Всеки баща, син и човек може да намери в тази книга по някоя емоция, красива като живота. La Libre

Предговор за българските читатели от автора

БЛИЗКИ СРЕЩИ ОТ ВТОРИЯ ВИД

Когато някой писател каже за своя книга, че му е особено скъпа, всъщност нищо не казва. За да може дадена книга да просъществува, е необходим поне един човек, комуто тя да е скъпа – при добър късмет, това ще е някой читател, ако ли пък не, авторът винаги е на линия да се развълнува от собственото си произведение като горд баща. Мисля, че ми отне четири книги време, за да разбера това и сега прекрасно го осъзнавам.

И все пак, настоящата книга наистина ми е особено скъпа. Защото е първият небелетристичен сборник, който издавам след над двайсет и пет години писане. Защото разказва за най-най-скъпите ми хора. Защото като автор ме поставя на ново за мен място. Място интимно, ранимо и непознато. И това ново място е толкова страшно, че реших да не публикувам Седем добри години на езика, на който говоря (иврит), и на мястото, където живея (Израел), а да ги споделя само с хората другаде.

Откак се помня, са ми известни два вида истории: обичах да разказвам едните на приятели и съседи, а другите – на случайни спътници в самолета или влака. Историите тук са от втория вид: за въпроси, зададени от сина ми, на които съм се сетил как да отговоря; за татко, който винаги беше насреща, за да ме избави от бедите, но когото аз не съумях да избавя, когато изпадна в беда; за мустака, който си отгледах насред физиономията, само и само хората да спрат да ме питат „Как си?“ (нещо, което, докато татко боледуваше, ме сриваше всеки път до основи); за ред неизпълними желания и за една нескончаема война, която, щем, не щем, обсеби детството на малкия ми син.

В следващите стотина страници ви предстои да попътувате в едно купе с мен. Когато стигнете до последната, аз ще сляза на гарата и вероятно повече никога няма да се видим.

Надявам се поне малко от това пътуване да остане в спомените ви. Надявам се всички тези неща, които разтърсваха живота ми през седемте години от раждането на сина ми до смъртта на баща ми, да успеят да докоснат и вас.

Етгар Керет, Хонконг-Токио, 25 февруари 2014 г.

Превод от иврит Жозеф Бенатов. Заглавието е от издателството. Б. р.

http://bnr.bg/

http://cultura.spisanie.to/