Светулки в косите на мрака - твърда корица - Горазд Зографски
БЕЗВРЕМИЕ
Валяха звезди.
И всеки миг вдишвах.
Като мушица щастлива!
Като забързана мравка.
Земята кръжеше по свойта спирала
и дните изгаряха –
сякаш свещи на вятър.
Години са минали, векове може би!
Мъдростта на сфинкса
чувствам във себе си.
А като дете – продължавам
да ровя в пясъка,
правя си часовници, замъци –
по-трайни от всичко останало.