Светулки в косите на мрака - Горазд Зографски

БЕЗВРЕМИЕ

Валяха звезди.

И всеки миг вдишвах.

Като мушица щастлива!

Като забързана мравка.

Земята кръжеше по свойта спирала

и дните изгаряха –

сякаш свещи на вятър.

Години са минали, векове може би!

Мъдростта на сфинкса

чувствам във себе си.

А като дете – продължавам

да ровя в пясъка,

правя си часовници, замъци –

по-трайни от всичко останало.