Светилник на духа - Николай Дончев

Мисля си, че има нещо смущаващо във факта на обнародването на онази част от книжовното наследство, невидяла бял свят приживе на своя автор. Преди да се превърне в литературен архив, лабораторията на твореца е била негова неприкосновена територия, с която той е имал пълната свобода да се разпорежда както намери за добре. Но когато житейското време изтече и историческото време предяви своите права, личността е безсилна. Може би в това човешко безсилие е оправданието на онзи, който се осмели да наруши интимността на излинели от времето ръкописи. Пристъпвам към този свой дълг с цялото уважение към писателя и с цялата ми синовна обич към човека.

Ще запомня моя дядо като най-благородния и безкористен човек. Надявам се доброта и търпимост да лъхат и от тези страници, които трябва да очертаят основните насоки в близо седемдесетгодишния му творчески път. За отправна точка в него приемаме годината 1919, в която излиза първата му стихосбирка, „Горящи степи“, а крайната съвпада практически с неговата смърт (1 януари 1988 г.), тъй като той работи, докато силите не го напуснаха броени месеци преди кончината му.

Силвия Вагенщайн