Сборник източници на международното частно право. Том 2. Международноправни източници
Сборникът е опит да се представят в систематизиран вид основните и най-важни източници на българското международно частно право. Подреждането им следва традиционно възприетата и научно аргументирана схема за разделяне източниците на този правен отрасъл на две групи с оглед произхода и способа за създаването им.Първата група източници имат вътрешен произход и са плод на вътрешното нормотворчество. Това са вътрешноправните източници. Тук се включват Основният закон - Конституцията на Република България, Кодексът на международното частно право, другите закони, подзаконовите актове. Няколко норми на Кодекса на международното частно право са от категорията на несамостоятелните и насочват към разпоредби на източници на вътрешноправни отрасли, например към Гражданския процесуален кодекс. Това е позната законодателна техника, използвана с цел икономия, облекчаване на текстовете и улесняване на правоприлагащите органи. По тази причина в Сборника са включени и съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс.
Втората група източници имат международен произход и са създадени в процеса на международното договаряне или чрез обвързване с международни обичаи. Това са международноправните източници. Тази група е значително по-голяма в сравнение с първата, което е обяснимо с оглед международния характер на отношенията, предмет на правна уредба. Разглежданите източници са представени от международните договори - двустранни и многостранни, както и други международни актове в сила за Република България, а също и от признатите за задължителни от нашата страна международни обичаи. Някои от многостранните международни договори само са споменати (като наименование), други са включени с част от разпоредбите си, а най-важните са отпечатани изцяло. Република България е държава-съдоговорителка по множество двустранни международни договори, източници на българското международно частно право. В Сборника са включени такива договори от всеки традиционен вид, а именно: договори за правна (съдебна) помощ, консулски конвенции, договори (спогодби) за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, договори в областта на транспорта (най-вече въздухоплаване и мореплаване), в областта на избягване двойното данъчно облагане, търговски спогодби, спогодби в областта на размяната на работна сила.
