Рецитал - Гацева, Спаска

ВЕЧЕР

Какво ли ни остава от живота,
щом времето духа ни свечери?
Постигнах в него своята самотност.
Палача чакам вече. Призори
спокойно да застане пред вратата
на моята претръпнала душа.
Ще му налея чай. Като приятел
ще се опитам да го утеша
за ниската му длъжност. Поначало
сама убивах себе си. Напук.
Не искам да се  вглеждам в огледала.
Било каквото е било. До тук.

В смъртта не може нищо да се случи.
То всичко се е случило преди….