Реинкарнация - предишните животи и тяхното въздействие - Труц Хардо
Една трета от човечеството вярва в реинкарнацията. Можем ли да приемем на сериозно тази тема? Наистина ли има минали животи и възможно ли е да си спомним за тях?Ето и подробния текст:
Тази книга разяснява ясно и логично феномена реинкарнация:
История на вярата в реинкарнацията
От вяра към наука
Регресиите като начин да си помогнем в живота
Читателите ще бъдат изумени да прочетат за най-новите доказателства в областта на реинкарнационните проучвания...
Съдържание
1. Какво разбираме под реинкарнация?- - 7
2. Законът за кармата - - - - - - - - 10
3. За и против реинкарнацията- - - - 14
4. Кой вярва в прераждането?- - - - - 24
5. Как се е появила вярата
в прераждането? - - - - - - - - - 29
6. История на вярата
в реинкарнацията - - - - - - - - 33
7. Може ли да се
докаже прераждането? - - - - - - 50
8. От вяра към наука - - - - - - - - 63
9. Влиянието на предишни
животи върху настоящия- - - - - - 71
10. Регресии без терапия- - - - - - - 75
11. Регресионна терапия- - - - - - - 77
12. Често задавани въпроси - - - - - - 87
13. Как се променя човек, ако напълно
е приел идеята за реинкарнация?- - 115
Какво разбираме под реинкарнация?
Понятието „реинкарнация” произлиза от латинския глагол reinkarnare. Думата е съставена от три части: re = отново, in = в, carne = плът. Има се предвид, че душата отново влиза в плът, т.е.. в тяло. Съществителното към този глагол е reincarnatio, което ние превеждаме като „прераждане” или използваме директно заемката от латински – реинкарнация.
Това, че душата отново влиза в плът, предполага, че тя вече е била във физическа обвивка. Логично е, когато това се случи за първи път, да се говори за инкарнация. В повечето случаи обаче хората наричат своето сегашно прераждане – инкарнация, като нямат предвид, че в настоящия живот се прераждат за първи път, а че душата им отново се е преродила в друго тяло, т.е. правилно е реинкарнация.
Реинкарнацията обуславя факта, че човек освен тяло има дух и душа. Духът и душата са безсмъртни, докато тялото „умира” след окончателното напускане на душата. Но то „умира” така, както материята „умира” – т.е. продължава да съществува под друга форма, дори когато след смъртта се изгори. В този ред мисли атомите също са „безсмъртни” – просто остават в плен на земята. Къде отиват обаче духът и душата след напускане на тялото? Изследванията на клиничната смърт хвърлят светлина по въпроса. При клинична смърт, в която често се изпада при катастрофи или на операционната маса, сърцето и мозъкът спират да работят. В това състояние човек е мъртъв. Като по чудо обаче след броени минути в тялото отново се появяват импулси, което понякога се случва вследствие на реанимационните усилия на лекарите. Върналите се към живота твърдят, че са „витаели” около тялото си и са свидетели на всички разговори и действия в този момент, сякаш са били в съзнание. Някои от тях казват, че са пътували в тунел и са преживели отново в най-малки подробности по-важните моменти от земния си живот. В края на тунела са били обгърнати от светлина и посрещнати от вече починали роднини и приятели. В специализираната литература има описани хиляди такива случаи, така че спокойно можем да ги приемем за истински. Изхождайки от това твърдение, бихме могли да кажем, че душата, към която духът неразривно е свързан, е с нематериална природа и принадлежи на по-висши измерения.
Учението за реинкарнацията всъщност се базира на твърдението, че след смъртта на тялото душата попада в друго измерение, наричано или отвъдно, или междинен свят и скоро отново влиза в друг фетус, обикновено в първите седмици след зачатието.
