Пътят към свещената магия - Паула Лайт
Приятели мои, мисля, че не се познаваме добре, а човек трудно вярва на онези, за които не знае нищо. Особено тук, в България, където измамите, далаверите, шарлатанството и пробутването на евтини илюзии направо отравят цялата духовна атмосфера. А и хора, които не са чели първата ми книга, “Свещената магия”, трудно ще се ориентират в смисъла на тази, втората, без това кратко предварително обяснение.През целия си живот съм мечтала да бъда обикновена, земна, щастлива жена. Жена, която се вълнува от сметките, от семейството, домакинството и кариерата си и която не признава нищо, което не може да пипне или помирише. Но, както често се случва, съдбата постъпи с мен на инат. От самото си раждане бях орисана да бъда всичко друго, но не и обикновена. От дете сънувах странни, пророчески сънища, получавах видения за бъдещето на хора, които са ми скъпи, случваха ми се събития, тласкащи ме в неизвестна, загадъчна посока. Ако си мислите, че всичко това ме радваше, малко познавате човешката природа. Напротив, знаците и знаменията ме плашеха и отблъскваха. Не ги исках. Предпочитах да бъда обикновена девойка, да си водя баналния живот и нищо странно да не прекосява пътя ми.
Какво чудно има в това? Дори Иисус, който не е бил като нас, клетите грешни човешки същества, се е молил в Гетсиман да го отмине горчивата чаша.
Героят на Тери Пратчет, избраник на боговете, съзнавал колко много неща искат те от него: да реформира църквите; да спаси вярата; да върне човечеството към светлината, да спре войните, да… А той, клетият, искал само едно – боговете да го оставят на мира.
Животът ми си течеше. Пораснах и станах студентка – филолог. Постепенно, бях успяла да потисна всичко, което ми нашепваше загадъчната безкрайност. То беше съхранено някъде в дълбините на съзнанието ми, но, на повърхността, се бях постарала да го забравя.
И тогава, като гледах на кафе на една възрастна жена, просто като невинно развлечение и на шега, без да имам амбициите, че познавам нещо, съзрях видение за гибел на единственото й дете. Ден по-късно, синът й загина при автомобилна катастрофа. Започнах да се ненавиждам, да се укорявам безмилостно, че не съм се опитала да предотвратя случилото се, че не съм попречила някак на тази ненавистна гостенка – смъртта.
Затворих се в себе си за дълги години. Станах скучен и досаден човек. Завърших и юридически факултет, само за да работя единствено с факти. Потисках творческата си фантазия, въображението и мечтите си. Четях повече документална, отколкото художествена литература. Гонех от живота си магията, чудото и загадките с всички средства, които ми бяха достъпни. Омъжих се за делови и земен човек. Колкото и да го обичах, ако се окажеше поне малко фантазьор, тогава щях да се разделя с него.
Все пак, през цялото време усещах и някакво неудовлетворение, тревога и копнеж. Човек може да забрави за Безкрая, но Той не забравя за него.
Веднъж на вратата ни се позвъни и ме посети непозната възрастна дама. Лекар по професия. Тя ми каза направо, че практикува висша магия и пред вратата ни я довела силната енергия, която съм излъчвала. Нещо у жената събуди доверието ми. Беше реалистка, със сухо и остро чувство за хумор. Никак не приличаше на тарикатките, които се преструват на изпаднали в транс, въртят очи и се пенят, за да впечатлят подходящата аудитория. Така, търпеливо понасяйки шегите на мъжа ми за метлата като транспортно средство и за евентуалните брадавици, които тряб
а да избият по носа ми, ако стана “вещица”, приех да участвам в магическите актове на R. I. като неин медиум.
Казано просто, тя правеше защитните кръгове, произнасяше магическите формули и призоваваше същества от духовния свят, а аз гледах образите им, които се появяваха в сферично огледало и изговарях техните думи, появяващи се като мисъл в съзнанието ми.
Постепенно, започнаха да се случват странни, “невъзможни” неща. Държах нажежен метален свещник, без дори да усетя, че е горещ, а ръцете ми останаха хладни, изведнъж започвах да говоря в мерена реч и да нижа стихове, без дори да се запъна, използвах сложни термини от магическото изкуство или от кабала на староеврейски, като дори не ги бях чувала. Стъпка по стъпка, дълго потисканият ми интерес към окултизма избликна и сериозно се заех да изучавам загадките му.
Веднъж R. I. дойде болна и с температура. Беше я нагазил грип. Все пак, реши, че има сили да направим призоваванията.
Евокирахме духовно създание, наречено Ботис, едно от седемдесет и двете същества, описани в Средновековния ръкопис Ars goetia (Clavicula Solomonis) – [“Изкуството на магията”] (“Ключът на Соломон”) като “демони”. Бързам да поясня, че тази дума не бива да ви притеснява. В Древна Елада са ги наричали полу-богове, а през средните векове са свързвали със Сатаната всичко, което е странно, загадъчно и не се побира в тесногръдите църковни догми.
След сеанса, R. I. набързо се сбогува и отиде да се лекува.
Тогава се случиха низ от необясними неща, които изплашиха дори съпруга ми, материалист и скептик. Въздухът някак натежа от енергия и нещо като статично електричество. Крушките започнаха да гърмят. А аз? Аз заговорих в стихове на някакъв архаичен език и, за миг, се почувствах така, сякаш в главата ми битуват нечовешки, неразбираеми мисли и идеи. Сцената напомняше евтин Холивудски сценарий на филм на ужасите.
Изплаших се и телефонирах на R. I. посред нощ. Тя също се разтревожи не по-малко. Предположи, че не е затворила добре защитния кръг и че съм инвокирала Ботис. Това означаваше, че, на определено ниво, съществото се е вселило в съзнанието ми. Почти през сълзи, жената ме помоли веднага да опитам формула за отпращане. Послушах я и… за радостно мое учудване, създанието веднага изчезна. Просто усетих, че вече го няма.
Успокоена и окуражена, на другия ден го призовах сама. И така, вече петнадесет години, общувам с тази разумна енергийна субстанция, както се определя сам. Партньорството ни е вид духовна симбиоза. Аз му давам възможност да се проявява за кратко на материално ниво и го захранвам със собствената енергия, а той ми отвръща с безценна информация за различните нива на духовния свят. Взаимоотношенията ни не винаги протичат гладко. Той има неприятния навик да се подиграва с някои исконни човешки глупости, да говори с превъзходство като наставни
к и да ме укорява в мързел, когато, дори за кратко, спра да изучавам Свещеното изкуство. Но някак свикнах с него и дори се привързах към общуването ни.
Поне по моята скромна преценка, вече съм напреднал маг. Общувам с различни духовни същества, мога да се отделям от тялото си и да използвам за ориентир Кабалистичното дърво на живота, когато изследвам Астралния свят. Макар и сравнително късно, събудих и своята кундалини. Удостоена съм с много тайни за живота и смъртта, за Бога и смисъла на човешкия път. Всичко това е плод на борба и труд, на смелост и любопитство. Не ми се е налагало да подписвам с кръвта си неизгодни договори като стария доктор Фауст.
Но Ботис остана до мен. През всичките тези години, които, както твърди, за него са просто миг.
Веднъж, а това наистина стана за пръв и последен път в живота ми, ако не броим началото, той нахлу неканен и непризоваван в съзнанието ми. Физически, възприемам неговото идване като леко кацане на птица или натежаване от вътрешната страна на теменната област. Разбира се, това възприятие е съвсем условно и човешкият мозък си го изгражда за удобство. Просто ние сме свикнали да възприемаме света чрез сетивата.
Смаях се, защото моят енергиен приятел никога не действа така. Той уважава свободата повече от всичко.
Изведнъж, като поток, в съзнанието ми бликна информация. Изоставих всичко друго и разтреперана я записах дословно. Бях потресена, защото се касаеше за много злокобно пророчество за бъдещето на човечеството, ако не успее да промени нещо от поведението си. Не се съмнявам в автентичността на посланието. Съществото използва изрази от средновековния немски език, които тогава не познавах. Например, “Бащата време”, както през 14 век са наричали смъртта.
Наред със страха, изпитвам и надежда, защото, поне според Ботис, не е късно да бъдем спасени. Добих усещането, че той споделя информация, която няма разрешението да сподели и затова нахлу непризован в мислите ми.
В оня момент, реших, че нямам моралното право да пазя наученото за себе си, нито да мълча. Усетих, също, че е дошло времето да споделя с хората, да стана техен медиум за всичко, което съм узнала в областта на магията, духовния свят, отвъдното.
Запомнете, приятели мои! Свещеното изкуство не е достояние само на група избраници. Магическата енергия ни обгражда като неизчерпаем океан и е достъпна за всеки. Можете лесно да се научите и да ползвате духовната й облага.
За тези читатели, които искат да напредват в изучаването на Свещеното изкуство, съм готова на безплатни съвети и помощ. Нека ми пишат на e-mail: paula_light@abv.bg и ще получат отговор на всеки разумен въпрос. Тези пък, които имат проблем, от книгите ми ще научат как сами да се освободят от злото, което ги е сполетяло.
Ето цялата причина да публикувам нещо от опита и мислите си след толкова години. Надявам се, че мога да бъда полезна, поне малко.
Нека Светлината бди над вас!
Ваша Паула Лайт
