Психологията на Кундалини-йога - Юнг, К. Г.
През 60-те Юнг е възприеман като гуру от едно ново движение. Сред причините за това немалко значение има ролята му за проучване, разпространение и съвременен психологически анализ на източната мисъл.
Семинарът на Юнг върху Кундалини-йога, представен в Психологическия клуб в Цюрих през 1932 г., е повратен момент в психологическото разбиране на източната мисъл и на символните трансформации във вътрешното преживяване. Кундалини-йога даде на Юнг модел за фазите на развитие на висше съзнание, а той интерпретира нейните символи в светлината на процеса на индивидуация. Сону Шамдасани събира заедно лекции и дискусии от този семинар за първи път. Този том включва и материал от немските семинари на Юнг, един семинар на индолога Вилхелм Хауер, представен заедно с този на Юнг, и тантричния текст Сат-чакра-нирупана, преведен от Сър Джон Уудроф.
Сону Шамдасани е специалист по история на психологията в Института по история на медицината, Лондон. Той е редактор на трудове на К. Г. Юнг, Теодор Флурной, Майкъл Фордам и на Михаел Мюнхов.
Цитати:
Аз знам, че нашето несъзнавано е препълнено с източна символика. Духът на Изтока е наистина ante portas <пред портите (фр.)>
„Индийската мъдрост е най-дълбока от всички… Колкото повече напредваме, толкова повече се приближаваме до мисленето на индийците. Психологическото изследване потвърждава, стъпка по стъпка, истините, съдържащи се… в древната индийска наука за душата.”
Аз ще мълча относно значението на йога за Индия, защото не мога да давам мнение за нещо, за което нямам личен опит. Но мога да кажа нещо за това какво означава тя за Запада. Нашата липса на посока граничи с психична анархия. Следователно всяка религиозна или философска практика се свежда до една психологическа дисциплина и един метод на психична хигиена.
Така интересът на Юнг към йога, за разлика от Дасгупта, не е като към „философия и религия”, а като към психология. Затова неговата дефиниция за йога е психологическа: „Йога първично е един естествен процес на интроверсия… Такива интроверсии водят до характерни вътрешни процеси на личностова промяна. В продължение на хиляди години тези интроверсии постепенно са организирани като методи по най-различни начини.”
„важни паралели с йога (и с аналитичната психология) бяха открити, специално с Кундалини-йога и символиката на тантричната йога, ламаизма и даоистката йога в Китай. Тези форми на йога с тяхната богата символика ми дават безценен сравнителен материал за интерпретация на колективното несъзнавано.” Целта на Юнг е да развие една кроскултурална сравнителна психология на вътрешния опит, да покаже спецификата на психологическото виждане…
„Има различни видове йога и европейците често са хипнотизирани от това, но най-вече източният човек, а не европеецът, има необходимото търпение, и това не е добре за него… Колкото повече изучаваме йога, толкова по-ясно става колко е далеч тя от нас; един европеец може само да я имитира и това, което получава по този начин, не представлява интерес.” За Юнг има опасност от едно подражателно побъркване. „Европеецът, който практикува йога, не знае какво прави. Това има лош ефект върху него, рано или късно започва да изпитва страх и понякога може да прехвърли границата.” Това го води до заключението, че „за един период от векове Западът ще създаде своя собствена йога, и тя ще бъде изградена на основата на християнството”.
„Йога означава да хванеш истинската същност, вътрешната структура на една материя в нейната жива реалност като динамична субстанция, а също и законите на тази материя.” Той твърди, че дълбочината на Кундалини-йога се състои в това, че тя вижда реалността като „една балансирана полярност на женската и мъжката сила”.
„Аз от началото се освободих до голяма степен от индийския начин на виждане на нещата. Установих, че не мога да достигна вътрешния смисъл, ако не гледам на тях по свой собствен начин, от моя гледна точка.”
Проблемът дали и до каква степен този източен „начин на спасение” има стойност за западните хора остава в нестабилно състояние и ме ангажира много сериозно. Грешка ли е или дори опасност, когато в името на собствения „начин на спасение” западните хора се борят с йога? Защо тези хора не се придържат към науката и философското мислене по западен маниер, към живота и дейността като единствени начини за „спасение”? Няма ли и Западът в собствения си мистицизъм път към вътрешното, който да се използва по-добре от йога? Защо развитите дълбинна психология и психотерапия не са достатъчни? Наистина ли се нуждаем от един нов импулс от Изтока?
„навлизането на Изтока (в Запада) е по-скоро един психологически факт с дълга последваща история. Първите знаци са открити в Майстер Екхарт, Лайбниц, Кант, Хегел, Шопенхауер и Е. фон Хартман. Но ние изобщо не се занимаваме с актуалния Изток, а с факта на колективното несъзнавано, което е вездесъщо”
Кундалини-йога представлява систематизация на вътрешно преживяване, което спонтанно се представя на запад по начин, който прилича, но не е идентичен с този на изток.
Познаването на източната психология формира независима основа за критика и обективно разглеждане на западната психология.
Индивидуация се постига, когато си осъзнал това, но индивидуалността е налице още от началото на твоето съществуване.
Кундалини от психологическа гледна точка е това, което ви тласка към най-големи авантюри. Аз казвам: „О, по дяволите, защо въобще се опитвам?” Но ако се върна назад, цялото приключение излиза от живота ми и моят живот вече е нищо; загубил е аромата си. Това търсене прави живота поносим и това е Кундалини; това е божествената искра. Например, когато един рицар в средните векове извършва невероятни неща, като великото дело на Херкулес, когато побеждава дракони и спасява девственици, всичко е за неговата Лейди – тя е Кундалини.
да погледнем към муладхара света от една съвсем различна гледна точка, което ни позволява дори да я поставим точно долу в корена, където започват всички неща – че в огромното тяло на космическия свят този свят е на най-ниското място, мястото на началото. Така че това, което приемаме за кулминация на една дълга история и дълга еволюция, всъщност е едно детство, и големите важни неща са високо горе и тепърва ще идват – също като несъзнаваните съдържания, които усещаме долу в нашия корем и които бавно се изкачват на повърхността и стават съзнавани, така че ние започваме да се убеждаваме: това е окончателно, това е ясно, точно каквото търсим. Докато беше долу в корема, то смущаваше нашите функции; беше един малък зародиш. Но сега то е ембрион и когато стига до съзнанието, се вижда като едно напълно израснало дърво.
целта на йога като събуждането на Кундалини. То означава да се отделят боговете от света, за да станат активни, и тогава човек започва с друг ред на нещата. От гледна точка на боговете този свят е нещо по-малко от детска игра; това е само едно семе в земята, само една възможност. Целият ни съзнателен свят е само семе на бъдещето. И когато успеете със събуждането на Кундалини, така че тя да започне да излиза от простата потенциална възможност, вие по необходимост започвате един свят на вечността, напълно различен от нашия свят.
трябва да оставите следа в този свят, която да показва, че сте бил тук и че нещо се е случило. Ако нищо не е станало, вие не сте се реализирал; зародишът на живота е паднал в един дебел пласт въздух, който го държи висящ. Никога не докосва земята и никога няма да произведе растение. Но ако вие докоснете реалността, в която живеете и стоите няколко десетилетия и ако оставите следа, тогава имперсоналният процес може да започне. Виждате ли, изстрелът трябва да дойде от земята, и ако личната искра не достигне земята, нищо няма да излезе;
Всички големи човешки движения започват по свръхсетивни причини; Затова нашият опит ни кара да вярваме в свръхсетивното. Затова правилно се страхуваме от психологията на тълпата. Всеки съвременен човек се съобразява с това.
Можем да кажем, че нашата цивилизация е стигнала до състояние на анахата – преодолели сме диафрагмата. Вече не локализираме духа в диафрагмата като древните гърци от времето на Омир. Убедени сме, че седалището на съзнанието е някъде в главата. Вече познаваме анахата, осъзнаваме пуруша. Но все още не вярваме в сигурността на свръхсетивната екзистенция, не сме стигнали до вишуддха. Все още вярваме в един материален свят, построен от материя и свръхсетивна сила. И не можем да свържем свръхсетивното съществуване или субстанция с идеята за нещо космическо или физическо. Все още не сме намерили моста между идеите на физика и психология
от гледна точка на космичната чакра система ние можем да видим, че все още сме много долу, че нашата култура е една култура в муладхара, само една персонална култура където боговете още не са се събудили от сън. Значи трябва да събудим Кундалини, за да покажем на искрата съзнание божествената светлина.
Моят термин за процеса, който тантричната йога нарича събуждане на Кундалини, е психична обективност. Например, тези видения, които разгледахме на английския семинар, са преживявания на различни нива: те трябва да се разглеждат не от стхула, а от сукшма аспекта. Тези неща стават в нищото; те са универсални и имперсонални, вие просто получавате инфлация чрез идентификация с универсалното. Целият процес започва с факта, че някои неща в психиката са чисто имперсонални. Вие не сте отговорни за тяхното наличие; те падат от небето или идват от ада, и вие нямате отношение към това. Някои фантазии и сънища ясно произлизат от една имперсонална сфера, а не са с някаква нарочна цел. Това са съдържания, които могат да се преживяват само ако приемете, че можете да дисоциирате себе си и да играете една роля.
Кундалини-йога е една символна формулировка на имперсонално преживяване по източния начин. За нас ще е много трудно да разберем по нашия западен начин това, което Изтокът се опитва да ни предаде чрез неговата символика.
Аз мислех, че някои от процесите, според нашето западно виждане, са подобни на тези в индийската йога.
Д-р Юнг: Да, аналитичната психология е един опит от подобен вид. Ние не знаехме, че има толкова близко сходство с тантричната йога, когато започнахме проучването. Тантричните текстове не бяха преведени и даже експертите знаеха твърде малко за тантрическата йога.
Направеното от аналитичната психология е постигнато от мислителите и брахманите 500 години преди Буда.
Християнството, например, вече не е валидно за нас, и затова то не работи. След няколкостотин години ще има друга система. Ще изчезне и тя, както тантричната йога. Всички тези системи са човешки опити да се разбере големият проблем на живота чрез символи и думи,
Но след няколкостотин години тази епоха е приключена. Символът се променя или животът им се променя и е опасно да приемаш стария символ като валиден за новата епоха.
Исторически тантричната йога е само една адаптация на хилядолетната йога към нова психична ситуация, а тази ситуация също изчезва от Индия. Ако се опитват да нагласят живота към тантричната йога, ще сгрешат почти толкова, колкото и ние.
Да се активира несъзнаваното, значи да се събуди божественото, деви, Кундалини – да се започне с развитие на надперсоналното в индивида, за да се запали божествената светлина. Кундалини, която трябва да се събуди в спящия свят муладхара, е надперсоналното, не-Азът, целостта на психиката, чрез която единствено можем да постигнем по-висши чакри в космичен или метафизичен смисъл.
