Психология на рекламата - Вит Ценьов
Бихте ли поверили операция на лекар, който знае само как се казват хирургическите инструменти и кога се използват? Пази боже. Той трябва да знае как е „устроен“ самият пациент, как работят неговите вътрешни органи. Едва тогава бихте могли да разчитате на медицинска помощ от него.
Така е и в психологията. Преди да вградите в рекламния клип 25-и кадър или да сложите в макета голо тяло, трябва да имате представа какво представлява съзнанието и какво го отличава от подсъзнанието, и защо тъкмо подсъзнанието е толкова предразположено към 25-ия кадър или към голото тяло. Ако нямате отговор на тези въпроси, по-добре не използвайте психотехнологии в рекламата. Точно така, не ги използвайте.
Защото тогава те се прилагат с налучкване и рекламата заприличва на несполучлива пластична операция. На страниците на тази книга вие ще намерите много такива примери. Учете се от чуждите грешки.
Книгата, която държите в ръцете си е написана за рекламисти. За копирайтъри, акаунти, дизайнери и мениджъри. За всички, които искат да обогатят своя творчески процес с познаването на практическата психология. Това не е книга за психологията на рекламата. Това е книга по практическа психология за рекламисти, изпълнена със здрав разум, прагматизъм и циничен поглед върху нещата.
Предговор към българското издание
Думите „тази книга заема ниша“ вероятно ще привлекат професионалното внимание на рекламисти и маркетолози, както и всички, които имат интерес към рекламата. Ще започна точно с тях, защото именно тези специалисти са нейния таргет.
Тази книга заема ниша. Нишата на почти отсъстващите вменяеми и полезни текстове по темата „психология и реклама“. Защото съществуващите досега с незначителни изключения попадат в една от двете групи: (1) академични книги, представящи общи постулати в психологията с лек рекламен привкус, затова често с доста абстрактна полза за един практик в комуникациите или предприемач и (2) „вълшебни приказки“, разказващи ни как с една абракадабра и кристално кълбо можем да манипулираме потребителите, да оказваме силни внушения и да програмираме поведението им, при това с резултати до една седмица.
Ще цитирам Вит: „Това не е книга за психологията на рекламата. Това е книга по практическа психология за рекламисти, изпълнена със здрав разум, прагматизъм и циничен поглед върху нещата.“ Авторът е дипломиран психолог, рекламист, писател, университетски преподавател и един от пионерите на руския интернет.
Потребителите не се интересуват от вас, те са претрупани с информация и учудващо устойчиви към вашите послания, вие сте тези, които трябва да се създадете реклама, която да създаде емоционална привързаност и да отличи вашите продукти по разумен и смислен начин. Това са част от основните послания в книгата, тя дава и отговори как да стане това. Никакви масови манипулации, никаква хипноза, никакви задкадрови, подпрагови и извънмозъчни внушения. Никакви виолетови коне и скрити фалоси. Авторът убедително доказва, че в рекламата по принцип не могат да работят всичките психотехнологични таласъми - НЛП, 25-ия кадър, сугестивната лингвистика и други от тази тъмна стая. И нещо не по-малко полезно - демитологизира представата за магическата сила на подсъзнанието и неговата роля при вземането на решение за покупка. Вместо това обстойно представя психологическите особености на потребителите, които трябва да се имат предвид, за да бъде рекламата забелязана, запомнена и в крайна сметка да доведе до покупка. И (до)възпитава умение да се мисли от гледна точка на клиента - основополагащо качество на всеки професионален комуникатор.
Прост, ясен език, жив и образен стил, кристално чиста мисъл, желязна аргументация. Много примери от практиката, илюстриращи основните постановки. Докато я четох, на моменти се чувствах като второкласник, който знае, че хората се женят, а сега разбира как и защо става това. В други ми се приискваше да започна ожесточен спор с автора. Това едно от най-ценните качества на книгата - провокира те да мислиш и дава още няколко гледни точки.
И накрая. Фамилията на автора. Да, Вит Ценьов има български корен.
- Александър Христов, юни 2007 г.
