Проникновения - Хераклит Ефески
„Аз
съм и не съм, началото е краят, светкавица
преминава през всичко“
Любителите на философията
ще разпознаят зад тази фраза Хераклит
от Ефес, име, което всеки един човек е
чувал по време на училищното си
образование.
Аристотел и Цицерон го наричат
„Хераклит Тъмния“, Лукиан от Самосата
– „оракул на неяснотата“, а Теофраст
го описва като „меланхолик“, като
последното понятие е изложено смислово
от Аристотел в „Никомахова етика“ и
описва човек, който в своя буен нрав не
може да изчака разума, защото следва
собствените си въображаеми представи
и е неуравновесен, припрян, непостоянен,
едновременно възторжен и изменчив. От
меланхолията произлиза и епитетът, с
който всеки в наши дни свързва Хераклит
– „плачещият философ“.
Идеите на Хераклит (живял
около 540-480 г. пр.Хр.), познат още като
Хераклит Ефески или Хераклит от Ефес,
са запазени във фрагментарна форма.
Всички те са включени в текстовете на
по-късни автори и често не е възможно с
пълна увереност да бъдат отделени от
тях. Въпреки всичко тяхното интерпретиране
вече е превърнало разпокъсаността им
в нещо като „присъща форма“ (Фридрих
Шлегел). Идеологиите на Платон, школата
на стоицизма и отците на църквата били
силно повлияни от идеите на Хераклит.
Първият, който събира и
публикува фрагментите на Хераклит, е
Фридрих Шлайермахер през 1817 г. По-късно
тези „отломки“ предизвикват интереса
на Хегел, Ницше, Шпенглер, Юнг и Хайдегер
и се оказват значими за по-късна немска
философия.
Фрагментите в тази книга са
„номерирани“ според подредбата на
Херман Дилс, тъй като в работата си той
се стреми да ограничи намесата си в
интерпретирането на текстовете и
„интертекстуалните“ препратки. Всеки
един от фрагментите на Хераклит е
разискван отново и отново, интересът
към тях не стихва дори и през XX в.
Тези откъси са едни от най-ранните
запазени прозаични примери от
древногръцката литература. Те са
внимателно и находчиво изградени и в
тях се преплитат повторения, ирония,
парадоксални изказвания, игри на думи
и загадки, до чийто елиптичен смисъл не
са достигнали дори съвременниците на
философа.
