Приятелства и съперничества между българските поети, писатели и критици - Здравко Дафинов
Целта на настоящата книга е да бъде запълнена непълнотата по отношение разкриването на личността на поетите, писателите, литературните историци и критици не само като творци, но и като обикновени хора. Това става възможно най-добре като се проследи животът им по документалния метод, при който се публикуват техните собствени изказвания, както и спомените на съвременниците им за тях. Значение за изясняване личността на творците имат и оперативната критика за оценка на отделните им произведения чрез рецензиите, които се публикуват за тях.
Един от най-съществените въпроси, който се налага да бъде решен във връзка с публикуването на настоящия труд, е каква трябва да бъде неговата структурна рамка, т.е. какъв период от литературната ни история да обхване и кои поети, писатели, литературни историци и критици да бъдат включени в него.
За да се изяснят типичните личностни чисто човешки връзки, свързващи поетите, писателите, литературните историци и критици е необходимо да се проследят литературните взаимоотношения на значителен брой от тях в течение на продължителен период от време. В настоящия труд това е направено в период от сто години (1845-1945 г.), като са изследвани подробно взаимоотношенията на около 50 от най-значителните български поети, белетристи, литературни историци и критици. Изключително важният въпрос кои да бъдат те е решен съобразно критерия за значимостта на литературни им талант и оригиналността на творбите им.
В книгата от поетите са включени: Добри Чинтулов, Петко Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Кирил Христов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Христо Смирненски, Елисавета Багряна, Атанас Далчев, Никола Фурнаджиев и Никола Вапцаров.
От белетристите: Любен Каравелов, Васил Друмев, Константин Величков, Захари Стоянов, Алеко Константинов, Стоян Михайловски, Елин Пелин, Йордан Йовков, Антон Страшимиров, Пейо Тодоров, Гео Милев, Георги Стаматов, Димитър Талев, Ангел Каралийчев, Емилиян Станев, Чудомир, Павел Вежинов, Матвей Вълев и Димитър Димов.
От литературните историци и критици: Иван Шишманов, Кръстю Кръстев, Михаил Арнаудов, Боян Пенев, Симеон Радев, Александър Балабанов, Иван Радославов и Владимир Василев.
Всички те изразяват най-ярко качествата на българския гений и имената им ще останат трайно в съкровищницата на българската култура.
За съжаление, в настоящото документално изследване не можаха да бъдат включени и други бележити български поети, белетристи и литературни историци и критици като: Тодор Влайков, Добри Немиров, Николай Райнов, Георги Райчев, Емануил Попдимитров, Константин Петканов, Стилиян Чилингиров, Стоян Загорчинов, Асен Разцветников, Людмил Стоянов, Владимир Полянов, Емил Коралов, Фани Попова-Мутафова, Христо Ясенов и др. главно поради това, че обемът на труда би надхвърлил значително реално допустимите издателски възможности.
