Преодоляване на страха - Снежана Иванова

"Поетиката на Снежана Иванова е като вакуумирана: тя има ограничен и безкомпромисно самоограничаващ се речник, ала речник, изграден само от основополагащи понятия - като Бог и като тяло... Като смърт.
Откъде тогава е смазващото усещане за безкрайност и свещено, внушавано от антологичната й книга "Преодоляване на страха"? Вероятно от способността на поетесата да съчетава изненадващо страшно високи думи. Да постига неописуеми вариации. В крайна сметка, да изрази прямо и благоговейно разбирането си, че човек е мястото, където Бог се среща със себе си."

Целият отзив на Марин Бодаков, публикуван във в."Култура", можете да прочетете тук:
http://www.kultura.bg/article.php?id=15550

"Книгата, с която Снежана Иванова отбелязва своя 50-годишен юбилей, включва стихотворения от стихосбирките „Вторият живот“ (1990), „Клинописи“ (1991), „Той“ (1993), „Убежища“ (1994), „Нощта на Брахма“ (1998), „Праг зад вратата“ (2001), „Отдалеч“ (2004), „Излизане от Тулча“ (2006), а също интрото „Приказки от другата смърт“.
Винаги съм се питал коя от всичките над 10 книги на Снежана Иванова е най-добра. Писал съм за много от тях и досега нямам отговор на този въпрос. Всяко ново заглавие, излязло изпод перото й, изненадва читателя с откритието, че среща творец, който е твърде Друг, различен от предишните й книги. Това е вярно и невярно, когато се отнася до един модерен, концептуален автор, с който би се гордяла всяка европейска литература днес.
Това е поезия, която освобождава емоции, но същевременно е и дълбоко интелектуална, ферментирала. Аз не знам кога е ставало това при Снежана, но присъствието на фолклорни мотиви (да речем, и по начало баладични) говори за няколко неща: търсене на изконното в личното творческо писане, езика, тона, описанието на драматично събитие, проговаря (въобще) за корените на българския поетически модерн, а продължената тема за рода, България и Балканите е разгърната в едно пространство на нашата извечна трагическа предопределеност и нестаналост (напр. „Преодоляване на страха“ от „Излизане от Тулча“, но всъщност почти всичко от „Праг зад вратата“, „Отдалеч“ и „Излизане от Тулча“). Едновременно с това в тези стихотворения прозира надежда за българската съдба; кухата патосна реторика е заменена от радикални заклинания и едри метафори, от които (меко казано) косите на читателя (слушателя) настръхват.

Владимир Шумелов