Прах от нозете - Елена Щерева, Николай Янков

Девет истории от Индия. Девет цвята с девет различни емоции. Страх, смелост, любов, състрадание, възмущение, гняв, изумление, радост, покой. Не е никак странно, че в хинди и санскрит думите за „цвят” и „емоция” имат общ корен. Емоциите са цветове, които красят душата. И досущ като цветни боички те са нетрайни и лепкави, прикриващи истинската ни същност. Какво е лицето по време на празника Холи – то е неразпознаваемо. Толкова оцапано в багри, че е невъзможно да откроиш истинските му черти. Така и опознаването на Индия и щастието, което произтича от това, са свързани със способността ни да възприемем всичките ѝ цветове едновременно, да я видим оцапана в багри, а накрая и в цвета, който няма цвят.
"Разказът е висш пилотаж в прозата, защото в него щрихът е особено важен. Ели и Ники са намерили този щрих във всяка от историите, което прави внушенията им живи и убедителни. "Прах от нозете" осветява знакови пунктове от психологията на днешния индиец." Христо Карастоянов "Радостно е, че в едно десетилетие, в което е много популярна прозата от индийски автори, които пишат за Индия през перспективата на чуждото, в българската литература се появяват разкази, които преобръщат призмата и дават своя прочит на това „как се случват нещата в Индия“.Амелия Личева

Деветте истории в книгата „Прах от нозете” ми приличат на девет моментни снимки на Индия, направени с различен цветен филтър. Носят специална атмосфера, карат ме да се вгледам в тях, да открия детайлите, за да науча нещо ново, да дофантазирам историята. Авторите с лекота задават ритъма на пътешествието и карат читателя да отвори сърцето си, да се отърве от очакванията и да приема и опознава един далечен свят без да го съди. Ако обичате полуизмислени – полуистински истории, простички и увлекателни, то „Прах от нозете” е и за вас.

Иванка Могилска

Елена Щерева е родена през 1984 г. в гр. Сливен. Завършила е ГПЗЕ "Захарий Стоянов" с английски и немски. Придобива специалност Индология в Центъра за източни езици и култури към СУ "Св. Климент Охридски" (2007). Защитава магистърска степен за преводач-редактор с английски и хинди (2012).

Николай Янков е роден през 1984 г. в гр. София. Завършва специалност Индология в Центъра за източни езици и култури към СУ „Кл. Охридски“ (2007). Защитава магистратура по Индийско и иранско обществознание и културознание (2013).

През 2008 г. двамата са на едногодишна специализация в Централния институт по хинди в Агра, Индия. Вдъхновени от престоя си там, написват книгата „Химикал, шоколад и две рупии“, публикувана през 2010 г. като част от Индийската поредица на издателство „Жанет 45“. Оттогава насам Индия продължава да бъде техен път и посока.

Преподават хинди и санскрит, пишат статии за списанията „Алтернатива“, „Йога за всички“ и „Светилник“, организират събития, посветени на индийската култура, изкуства и традиции, събират приятели за пътешествия по алтернативни пътеки из полоуострова.

Повече за Елена, Николай и Индия може да намерите в техния блог:

elenikindia.blogpsot.com ДЕВЕТ ЦВЕТНИ ПРИЧИНИ ДА ПРОЧЕТЕТЕ „ПРАХ ОТ НОЗЕТЕ“

На 19 юни в Червената къща представихме новия сборник на Елена Щерева и Николай Янков "Прах от нозете", част от Индийската поредица. Книгата представиха г-жа Камова от "Клуб Приятели на Индия" и Невена Дишлиева-Кръстева. Ето какво сподели Невена за книгата на Елена и Николай:

Първа причина: Черна
Черният цвят е липса на цвят. В тази книга липсва цвета на фалша и позата. Тя е написана от две млади същества със стари души.

Втора причина: ВиолетоваВъв виолетовото има мистика, страст, смелост. Мистично-неуловима е границата между будното състояние и мечтанието, между настоящето и миналото, между прозата на ежедневието и мъдростта – именно в тази гранична зона пребивават повечето от героите в тези истории. Дори когато са напълно в настоящето, те сякаш виждат другаде, достигат други светове. Както невръстният Кишор повдига виолетовата завеса, за да види голите тела на чичо си и съседката Канти, така пред читателя се повдига завеса, зад която светът е различен. И, вярвам, не само за тези, които не познават Индия. Трета причина: СиняСиньото е доверие, истина, чистота. Индийските истории на Ники и Ели разказват ежедневни случки от живота в съвременна Индия именно с чистота, любов и истинност, така че дори най-неизкушеният читател се чувства съпричастен и потопен в тамошното. И може да каже: „Ама това е моят дядо, и аз съм имал такива разговори с него“. Четвърта причина: ЗеленаЗеленото носи изобилие: от гледки, от места-символи като автобуса, гаровата чакалня; от професии и традиционни занятия; от състояния. Пета причина: ОранжеваОранжевата причина е свързана с живия език на тези девет истории – те пулсират, сменят регистрите, задъхват се или забавят ход, говорят с езика на улицата, но с лекота могат да заговорят и философски, и мъдро, и колебливо… или да всяват тъга. Език, който смесва диалекти, вкарва английски думи, хинди, турцизми, български жаргон и не се опитва да се заглажда, не се полира.Шеста причина: ЧервенаЧервеното е плам, енергия, хъс, любов, но нерядко граничи с насилие, гняв, агресивност – и тези нюанси ги има в разказите. Седма причина: ЖълтаЖълтото е благороден цвят, цвят на щастието и радостта, но също и философски символ. В този смисъл, има много „жълти“ изречения в книгата. И смешни, и мъдри изречения – такива, които ти се ще да си запишеш в тефтерчето: „Разбрах, че колкото по-дълго е изгнанието, толкова по-голяма е наградата накрая. Но най-важното, което осъзнах, е, че любовта и болката са се слели в свещен съюз и са родили нашия свят. Затова не се страхувам да обичам, не се страхувам да прегърна болката“. Осма причина: Сива„Прах от нозете“ смесва черното и бялото по елегантен начин, с много хумор, с умение в смешното да се усеща жилка тъга, а в тъгата да има проблясък надежда. Девета причина: БялаБялото включва едновременно всички истории-цветове-емоции. Бялото напуска пределите на фикционалното и включва в себе си и директния глас на авторите под формата на писмо до читателя, с което завършва книгата. С този жест Ники и Ели вземат праха от нозете на читателя.
И накрая, изречението от книгата, което обобщава всичко: „Сякаш в този миг над нас се изви дъга и засия в хроматична симфония – като тази, багреща човешкото лице по време на Холи“.