Право и морал. Проблемът за юридическата валидност в прочита на съвременния правен позитивизъм - Симеон Гройсман
Книги под заглавието „Право и морал“ или сходно на него се появяват в юридическа ни книжнина на няколко десетилетия. Настоящото издание има за цел да бъде звено във веригата, започната от Михаил Поповилиев („Нравственост, право и държава“, 1900) и продължена от Аструк Калев („Право и морал“, 1956) и Димитрина Милкова („Взаимодействие на правото и морала при социализма“, 1979). Теория на правото и морала обаче можем да намерим у повечето правни теоретици, като българската правна наука никога не е изоставяла тази тема. Напоследък обаче за нея се говори с притеснение заради риска от обвинения в „празно философстване“. В тази книга изхождам от различно разбиране, според което отношението „правото – морал“ е ключов проблем за обществото, който трябва да бъде осмислян и в юридическите факултети.Формалният белег на честотността в монографичното изследване на темата идва да покаже, че натрупваните отговори за правото и морала периодично имат нужда да бъдат обобщени и изказани – за да бъдат поставени пред съда на научната общност, а след това да остареят, покрити с прах и очакващи критиката на бъдещата нова теория за отношението между правото и морала. Всичко това прави задачата на заелия се с продължаването на дискусията много отговорна. В своя опит в тази насока се опитвам да формулирам юридически изводи и да задавам морални въпроси, без да натрапвам на читателя собствените си ценностни отговори. Концентрирам вниманието си върху значението на морала за юридическата валидност, защото именно този аспект носи в себе си същностни проблеми на правното познание: необходимо ли е едно правило да бъде морално, за да му признаем характер на правна норма? Можем ли да откажем задължителност на правната норма, ако тя е неморална? Защо законодателят говори с морални понятия и на коя морална система се позовава? Как да обясним влиянието на морала върху съдебните решения?
Обясненията си съм формулирал, изследвайки възгледите на основни представители на съвременния правен позитивизъм в световен план, защото именно постулатите на това направление отразяват типичните мисловни установки на практикуващия юрист. В сравнителен план са анализирани и правно-моралните трактовки, застъпвани в нашата наука и у съвременните представители на антипозитивисткия лагер по света, с което се надявам книгата да бъде полезно и интересно четиво за всички, които се интересуват от подходите към осмислянето на правото в един сложен свят на морални спорове и морални промени.
