Прабългарски и тракийски следи - Евгений Теодоров

В Североизточна България съществуват групи от тюркоезично население, както и групи от българско население със специфични за тях регионални особености. Тези общности са привличали интереса на наши и чужди учени и са били изследвани спорадично или по-системно още от края на XIX век. Изказвани са различни мнения относно произхода им, проучвани са елементи на материалната и духовната им култура, правени са етнокултурни паралели с чувашите. Установявани са съществени следи от прабългарска култура у някои от тези общности. Някои изследвания навлизат още по-дълбоко назад във времето, за да проследят и елементи от значително по-отдалечена древност, каквато е в случая тракийската.

За съжаление травмата от възродителния процес в Североизточна България (както и навсякъде другаде в страната ни) е твърде силна, а чувствителността към изводи и констатации, свързани с по-ранните традиции, с прабългарската, а и с тракийската проблематика, е особено изострена. Стига се до абсурда, мнения на учени, изказани в първите десетилетия на XX век, или пък документи на духовната култура на алианското население, датиращи от средните векове, да се обявяват за „творения“ от времето на възродителния процес! Преодоляването на този синдром колкото е възможно по-бързо е повече от необходимо, защото той не само пречи на обективното научно изследване, но ощетява и самото население, тъй като ограничава представянето на неговата културна традиция в цялото Ј богатство, многообразие, пълнота и древност. Рязкото разграничаване на култури и цивилизации е изкуствено създаден модел. Няма голяма култура, която да не е била обогатявана от докосването до съвременните Ј култури, или такава, която да не е пронизана от мъдростта на изживяното в хилядолетията преди нейното формиране.

Разкриването на следи от по-ранни култури и вярвания в материалната и духовната култура на част от мюсюлманското население в Североизточна България не накърнява неговите интереси. Обратно, то го свързва с тези общочовешки ценности, в чието създаване и съхраняване това население има своя принос, и му позволява да се чувства част от традициите на земята и обществото, в които живее, върху основата на общокултурните ценности.