Похищението на България - Ани Илков
Откакто свят светува, властта сочи себе си за произлизаща от свещени източници. Това обаче никак не е вярно. Властта може да бъде не по-малко варварска от безвластието. И когато това се случи, никаква дисциплина, ред и „деполитизация” не могат да отменят, нито да абортират бременността на времето и онова, което ще се роди от него.
И то ще бъде татуирано върху челото на тая окаяна страна.
Ани Илков
„Това е забележителна книга. И е забележителна тя не само със своята образност, със своята стръв, със своето възторжено отчаяние.Забележителна е и с това, че внезапно, като незнайно чудовище от дълбините, тя изплува днес насред блудкавата гмеж на дърдорещите, мяукащите, дъвчещите псевдорационализми и псевдодуховности, подреждани в нещо, наричано „коментари”; изплува насред бозата на фейсбуктуитиращия език, на който някакво интелигентно общество интелигентно обсъжда какво е яло онзи ден. ”... Целия текст:
http://www.kultura.bg/bg/article/view/22347
Из материал на Христо Буцев за в. Култура - Брой 24 (2773), 27 юни 2014
Ани Илков: Миналото постоянно изяжда своето бъдеще
„Демографският профил на България е такъв, че миналото постоянно изяжда своето бъдеще. 25 години миналото съсипва бъдещето. Защото, за да гласуваш за този червен псевдоелит, означава да препречваш пътя на собствените си внуци към по-добро бъдеще. И не, че левите идеи са лоши, напротив. Прекрасни са левите идеи в една своя част. Но те не се практикуват, дори във Франция. Тези тук и тези във Франция са шампански социалисти, хайверени социалисти, това са лицемери”, казва с болка поетът, публицист и преподавател Ани Илков.
Откъс от разговора с Ани Илков можете да чуете тук
Текст и снимки: Стефан Джамбазов
http://въпреки.com/post/93501503531#more
