Потъване на светлината - Сашо Серафимов

"Стиховете са изживяни мои социални и интелектуални проблеми, неща, които постоянно се конфронтират в душата ми".

"Ще си напръскам стихотворенията с вар против чума и против уроки. Да не им пука от дебели вратове, от министри и царе, от гърмежи и падащи строежи. Да са здрави като онези юнаци от приказката, дето се провиквали: "Бий тояжке!", "Спри тояжке!".
И когато седнат да си починат, да казват: "Сложи се, трапезо!", "Вдигни се, трапезо!". И целият народ да сяда и да става с тях. А като тръгнат да се разхождат, да показват глупостта на управляващите из села и градове, за да я вижда всяко поколение."