Портрети отблизо - Мария Василева
Нещата в тази поезия са „като в обикновено стихотворение” само на пръв поглед. Но тя никога не ни оставя при първия поглед. Приближава обектива, взира се в детайлите, портретира отблизо, играе си с блендата, с фокуса. Понякога те приближава толкова близо, че можеш да минеш „от другата страна на следобеда”, в огледалния свят. Там секундите са семена за посев и времето пуска филизи около колчета, „магистралата се разгъва като вестник”, а децата защипват листата на дървото към клоните му с големи бели щипки.Образите са така релефни и реални, че ти се иска да ги пипнеш скришом, обаче рискуваш пръстът ти да потъне в тях. Има една особена магия на оптиката (или оптика на поетиката), която прави реалията нереална, чуплива, огъваща се.
Четете бавно, разгръщайте внимателно, фотоувеличавайте. Ако откриете „петна като от пръсти по хартията”, това са „отпечатъци на призраци, / напуснали преди да мигне блендата”.
Георги Господинов
