Помилването по българското наказателно право и в практиката на държавния глава - Ива Пушкарова
Институтът на помилването е стар колкото самото наказание. Това е най-древният познат инструмент наказанието да бъде опростено или смекчено – присъщ на всяка власт, дадена на един да решава еднолично чужда съдба. То придружава наказателните системи през цялото им развитие от примитивното възмездие до почитанието към правата на човека като ранно осъзнат израз на две вечни истини за наказанието – че всяка прекомерна репресия поставя в нетърпимо положение всички и че всяка наказваща власт се нуждае от лъч великодушие, което да няма нужда да оправдава.В нормативен план помилването – уредено у нас възможно най-неограничено като изключително средство за пълно или частично окончателно освобождаване от изтърпяване на наказание – на пръв поглед принадлежи към периферията на наказателната система и почти не еволюира. В действителност обаче дори самото му присъствие в правната система влияе пряко на функционирането ѝ. Разширяването на помилването чрез замяна към двете най-тежки наказания през 2006 г. има драматично значение за тяхното приложение. В резултат на упражняването на помилването в тази сфера бяха стабизирани стандарти, приети от ЕСПЧ за най-добра европейска практика. Нормативният контекст на помилването претърпя значими промени със съответно влияние върху институционалните практики. Относително самостоятелни процеси протичат в съдебната практика по прилагане на институти, конкурентни на помилването. В материята на изпитателните срокове, мерките за пробационен надзор, най-тежките наказания, условното предсрочно освобождаване и др. се достигна до устойчиви стандарти с пряко отражение върху приложното му поле. Редица процеси, свързани с концептуализирането и изпълнението на безсрочните наказания, придобиха завършеност едва през последните пет-шест години. Започна прилагането на съдебната замяна на доживотния затвор по чл. 38а, ал. 3 от НК. В наказателноизпълнителната практика беше въведена системата за оценка на риска от рецидив, а процедурите по помилване – еманципирани от влиянието на затворните администрации.
Актуалността на научното изследване е непосредствено обусловена от тези промени. Практиката по помилването претърпя трудна и противоречива еволюция, която никога не е изследвана, включително във връзка с промените в конкурентни институти. Промени се обществената и професионалната чувствителност към това право и взискателността към начина и основанията на упражняването му. Повишеният интерес освети пренебрегвани и болезнени въпроси на престъпността, на нейното наказване, на целите на наказанието и бъдещето на осъдените в общество с противоречиво разбиране за смисъла на репресията. Освобождаването на достъпа до редица държавни архиви от периода 1945–1989 г. позволява по-дълбоко опознаване на държавните политики в материята.
