По следите на боговете - Щефан Ердман
Генно инженерство още преди 400 000 годиниСмятахме ли, че отдавна е изяснено как се е появил човекът? Ако отговорът е да, тази книга ще ни накара да се замислим два пъти. Щефан Ердман прави открития, които убедително доказват, че първите цивилизатори на човечеството са дошли от звездите и са се намесвали в генетичното развитие на Земята.
При търсенето на опорни точки, подкрепящи тази теза, авторът посещава райони в Африка, където никога преди това не е стъпвал бял човек, среща хора, за чието съществуване никой не е подозирал, отива в непознати долини, известни само от митовете, и се натъква на знаци, които доказват вмешателство отвън. Неизбежно възниква въпросът дали наистина човекът е венец на Творението, както ни учи Старият завет, или е чуждо тяло в естествения ход на еволюцията, появило се по прищявка на група „богове”?
Да се отправим с автора на едно завладяващо пътешествие към различните култури на тази планета. Да научим за събития, които не само ще бъдат „неприятни” за класическата археология, но и отчасти съвсем ще я опровергаят. Да се настроим за изненадите, с каквито е осеяно пътешествието по следите на боговете.
Въведение
Уважаеми читателю,
Започнах работата си над „По следите на боговете” през късното лято на 1999 г. Голяма част от дейността ми, много проучвания и експедиции, ме отведоха преди единайсет години в Африка. Основната ми цел бе Египет, страната на Нил. Тази древна, високоразвита култура и особено Голямата пирамида в Гиза се радват на моето специално отношение и силно ме мотивират. За нито едно съоръжение, строено някога на Земята, не е писано толкова много – Голямата пирамида е вечен завет на велики архитекти. От векове любители и учени се опитват да я разгадаят. Едва през последното столетие, благодарение на все по-многобройните проучвания, стана ясно с каква математическа точност е изградена тя. И днес много от въпросите все още нямат отговор, Голямата пирамида още пази своите тайни, но със сигурност не е била построена с една цел: да бъде гробница на фараона!
Но ние няма да се занимаваме само с Голямата пирамида и неяснотите около нея. В преданията си древните египтяни разказват за „златна епоха” на първото време – Зеп Тепи. В онази далечна епоха „боговете” все още живеели на Земята заедно с хората. Ще ви представя и друг завет от страната на фараоните. Става дума за средището на жреците Хелиопол и обелиските му. Със своите близо тринайсет хиляди жреци Хелиопол е най-значителният център на науката през античността. Оттогава до днешно време, по-точно до времето на силовите центрове Вашингтон и Ватикана, могат да се проследят тайни нишки и съвпадения. В последно време имах възможност да направя две интересни открития за обелиските на този древен град и центъра на католическата църква, държавата Ватикана. Затова не е изключено към края книгата да добие учудващ, за някои от вас неочакван развой – дано съм събудил интереса ви.
При многобройните си изследвания, които впрочем ме отведоха в Рим, Лондон, Южна и Средна Америка, Скандинавия, Индия и Хималаите, реших да се съсредоточа главно върху митовете и преданията на африканските народи. Това отново бе повод за многобройни откривателски екскурзии в необятната Африка. На тях се запознах с много хора, опознах много земи и дълбоко обикнах различните страни и народи. Африка промени живота ми. Няколко непланирани приключения допълнително ме обогатиха. Днес все така е истинска авантюра да пътуваш из Африка, да правиш проучвания в почти неизвестни кътчета, съпроводени от съответния риск. Срещнах необикновени хора – посветени, лечители и шамани с учудващи способности, които ние в нашия цивилизован свят смятаме за невъзможни. Научих добре едно нещо: колко „малък” е всъщност човекът и колко му пречи неговото рационално мислене да проумее величието дори само на тази част на Земята, а да не говорим за величието на вселената и ролята, която играе в нея сътворението на човечеството.
На този прекрасен континент все още има области, които са „тъмна Индия”. В тях живеят много от последните бушмени, осигуряващи прехраната си само с лов в ежедневна конкурентна борба с природата. Съзнателно написах „последните”, тъй като ловните им територии се стесняват непрекъснато с нахлуването на цивилизацията.
Представете си един бушмен в сърцето на Африка. Преди първите си контакти с тях аз също си бях изградил собствена представа за начина им на живот. Естествено, бях водил много разговори с „цивилизовани” племена като Масаи или Луо. Освен това бях чел това-онова за последните бушмени в Африка. След като през последните две години се срещнах с различни племена от Танзания, Западна Кения и Северна Уганда, имах възможност да установя две неща: нахлуването на цивилизацията и свързаното с нея ограничаване на териториалния обхват е бавна гибел за много древни народи. Колкото трудни ми се струваха животът и ежедневието на едно племе, толкова свободни и доволни ми изглеждаха те при някое друго. Установих го, докато гостувах на мой приятел масай и на един млад окиек. Много от хората, които живеят „нецивилизовано” в горите, са доволни и щастливи с това, което им предлага природата, нищо че някои от нас трудно да могат да си го представят. Симон, масай, с когото бях на гости при племето Окиек, ми каза веднъж, докато пътувахме през прекрасните планински местности на северен Нарок:
„Щефан, погледни тази красива и плодородна земя. Тук ние, масаите, имаме в излишък всичко, от което се нуждаем, за да живеем: плодородна земя, вода и животни. Тук можем да живеем щастливо, без грижи и неволи...”
Вечерта, когато приключихме с работата си, тръгнахме обратно. По пътя за Уганда имах уговорка с един приятел от племето Луо и исках да оставя Симон в селото му Енангипери. На около 20 километра преди това Симон ме помоли да спра – имаше около час до залез слънце. Каза ми: „Ще извървя останалата част пеша. По това време на деня могат да се наблюдават много красиви животни.” Очите му блеснаха при мисълта за свобода и необятност. Искаше просто да бъде сам, да наблюдава животните и да се разхожда из приказната местност.
Много племенни вождове, лечители и бушмени от различни страни в Африка носят в себе си истинска съкровищница от знания. Чрез тясната си връзка с природата са съхранили огромен обем окултна информация. Много от техните свръхестествени способности наистина са необясними за нашето рационално съзнание и често се отхвърлят като врели-некипели или трикове. Днес обаче се срещат все повече природоизпитатели, между които и много медици, готови да приемат друга гледна точка.
В Африка съществуват природни методи за лечение, които биха помогнали на хората по изключително прост начин, без химия, да преодолеят най-различни болести, лекувани в нашия цивилизован свят единствено с химични медикаменти.
В африканските народи, живеещи в близост с природата, най-силно ме плени тяхната митология и прастари предания, които се коренят много далеч, чак в зората на човешката история.
Казано най-общо, има две версии за създаването на хората.
В основата им много често стои един и същи мотив, само имената са променяни при преноса от една култура към друга, както може да се очаква. Сюжетът, описанието и мисията са едни и същи във всички предания на народите – и то не само на африканския континент, а по цял свят! Ако им се повярва, първите цивилизатори са дошли от небето през „детството” на човешката история. Те донесли на хората знания и култура, изиграли решаваща роля за ускоряване на развитието на човечеството. Африка е пълна с подобни предания.
Най-старото и конкретно от всички тях гласи, че Земята е била притежание на извънземна цивилизация, която добивала на нея злато и други суровини. За да бъде по-лесно тяхното добиване, целенасочено е създаден примитивният работник Хомо Сапиенс. Значи Хомо Сапиенс е създаден като роб. Докато „божествените господари” пребивават на Земята, крият от хората най-важните духовни познания, за да могат да ги управляват в свой интерес. Тази версия не е фантастична, както ще докажа в книгата си. В много по-голяма степен звучи фантастично модерният възглед за възникването на човечеството! От „космически прах” човекът случайно се развива до слуз, риби, маймуни и накрая до това, което е.
По-старите версии за възникването на човечеството и извънземните цивилизатори биха могли да се проследят като червена нишка по нашия глобус. За едно изначално недоразумение, което плъзнало по целия свят, ли става въпрос?
Естествено, намираме повече от необходимите за това доказателства във високоразвитата египетска култура, при шумерите, в страната между Ефрат и Тигър и в нашите християнски предания. Правилно чухте: в Библията – по-точно в Стария завет.
Днес повечето християни го познават само откъслечно. Между другото в него се разказва за Адам и Ева в Едемската градина, за Ной и неговия ковчег, за Мойсей и напускането на Египет. Над тях стои любимият Бог, който се нуждае от цели шест дни за своето творение и именно на шестия ден създава човека – венецът на Сътворението. Вие наистина ли сте венецът на Сътворението? Или сте недоразумение на еволюцията, което се е появило по прищявка на група „богове”? Моето търсене на следи също ме отведе в Едем, в рая, този рай, който никога не е съществувал и винаги ни е бил обещаван като награда за праведен живот.
Щастлив съм да се отправя с вас на малко, но вълнуващо пътешествие във времето, а и в историята. Ще тръгнем заедно по следите на боговете. Ще преживеете няколко изненади – обещавам ви взривоопасни факти.
Изхождам от предположението, че невинаги и веднага ще сте съгласни с определени части от книгата. Ще поставите под съмнение някои пасажи от нея, а други ще приемете веднага. Може би ще отхвърлите трети, клатейки глава, защото тези теми ще бъдат нови за вас. Бъдете много критични към всичко, което прочитате! Замислете се обаче критично и над общоприетите знания. Защото много често те са стари, вкоренени представи, които препятстват нашето развитие; заслужава си да ги проверим и премислим отново.
Едно нещо е особено важно за мен, преди да тръгнем по следите на боговете. Моля за разбиране и снизхождение, ако понякога създавам у вас впечатлението, че осъждам твърдо определени лица, групи или организации. Моето намерение не е да пиша срещу определени лица, групи или организации – аз пиша за тях!
На вас, уважаеми читатели, пожелавам много удоволствие и радост. Надявам се, че ще предизвикам у вас много нови въпроси, защото въпросите търсят отговори. Чрез търсенето на отговори започваме да изследваме. Само така можем да осъществим изначалното си предопределение: успешното търсене на истината.„Аз само откъснах букет цветя и не добавих нищо към тях освен връвта, която ги свързва.”
Мишел дьо Монтен, френски есеист (1533–1592)
Хагенбург, август 2001
Искрено ваш
Щефан Ердман
ПЪРВА ГЛАВА
БИБЛЕЙСКОТО СЪТВОРЕНИЕ
„Никоя религия не е по-висша от истината.”
(Е. П. Блаватска)
Мисли във времето и пространството
Преди да се занимаем с древните писмени свидетелства и неизбежно да стигнем до библейското Битие, с цел да ги разгледаме по-точно и вярно, ще направя малко лирическо отстъпление. То е крайно необходимо във връзка със следващите глави.
При търсенето на определени отговори за съществуването си всеки човек, естествено, би искал да ги разбере. Това означава, че би искал да може да ги „докосне” в истинския смисъл на думата. Казано по друг начин: той иска природонаучни доказателства, а те, както е известно, се основават на логиката.
Логиката е учение, съответно наука за структурата, формите и законите на мисленето; учението за последователното мислене, за правилните изводи въз основа на дадено твърдение; последователно, логично и обосновано мислене. Не трябва да изпускаме от внимание логиката и съществуващите факти, особено при въпросите, които ни предстоят за Сътворението, а именно – как е бил създаден човекът, – а също възможно ли е в миналото да са съществували високоразвити култури.
Най-често човек е сам в търсене на най-важните отговори и върви по пътя на предубеждението. Това означава загуба на обективност. Не би трябвало да упрекваме отделния човек, тъй като още в най-ранните фази на социализация получаваме недостатъчни и грешни отговори на много и най-различни въпроси, които сме поставяли като деца. Тези отговори се съхраняват и стават частици от пъзел на бавно изграждащата се у нас картина на света.
Ако кажем, че всичко, което се отнася до Вселената и възникването на нашата планета, е отдавна изяснено, научно изследвано и че теорията за еволюцията не поставя повече съществени проблеми, по-голяма част от читателите ще кимнат одобрително с глава. Е, точното обратното е!
Дори в училище всеки да е чувал как вероятно е възникнала Вселената и в часовете по биология да е учил основите на еволюционната теория, за много хора е трудно да онагледят тези две неща в кратка хронология. Нещо, което не се вижда, се забравя – за съжаление така се получава доста често.
При въпроса за еволюцията неизбежно влияят и вярата, и религията, с чиито догми – според вероизповеданието – човек се запознава от най-ранно детство. Бог е създател на небето и Земята, и в крайна сметка и на човека. Еволюцията се противопоставя на този модел, който твърди отново, че целият живот на Земята, включително и човекът, се е развил през дълъг период от време чрез селекция, промяна, подбор и приспособяване.
Във всеки случай човекът е „венецът на Сътворението” и това е разпространеното мнение. Точно по мотото на Битие, където се казва: „Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я...”*
*Битие, 1:28. – Бел. прев.
Ако разгледаме земното кълбо, неминуемо ще установим, че човекът е изпълнил божията повеля. Но едва ли Създателят е имал предвид, че видът човек ще потиска методично ближните си, своите братя и сестри, ще ги разделя според цвета на кожата им, ще покровителства глада и робството, вместо да ги предотвратява, и ще води непрекъснато нови войни? В същото време болестите, войните и дрогата са най-големите „начинания”, ще ги нарека „сделки”, на нашата планета – тъжно, но факт!
Трябвало ли е човекът да е друг, или е дело на погрешно направлявана еволюция? Или може би не е резултат на еволюцията? Имало ли е манипулация от чужд интелект през тъмната праисторическа епоха върху живеещите по онова време на Земята хора? За това съществуват предания по всички континенти, както и писмени доказателства, които ще разгледам по-нататък.
От чисто еволюционна гледна точка по-високият интелект се налага спрямо по-ниския. Човекът не е единственото интелигентно същество на Земята. Нашите най-близки роднини са шимпанзетата, горилите и орангутаните, така поне смятат привържениците на еволюционната теория. Не само споменатите три вида, но и много други са застрашени от изчезване, защото човек неминуемо действа според „изискването на Бог”. И днес, в двайсет и първи век, последствието от експанзивния стремеж на човека да навлиза във все нови и нови територии и области на познанието, означава потисничество и експлоатация. Така е още от зората на историята. Навсякъде експлоатацията завършва с робство, така е и днес. Днес ние сме „роби” повече от всякога. Ако само погледнем какво се разгласява на хората по медиите ден след ден, ще установим, че сме много по-зависими, отколкото си мислим! Еволюция или погрешно управление?
Можем да прогнозираме едно-единствено нещо, а именно, че в случая с човека съществува голяма вероятност интелигентността му да се превърне в негова зла участ. Ако продължаваме да действаме по същия начин, ще разградим прекрасната си планета на съставните й атоми. Дали човек е продукт на погрешно управление, или дори частично еволюирал пришълец? Ако оценяваме поведението му, той определено не е едно нещо, а именно „венец на Сътворението” в религиозния смисъл.
Ако погледнем времето на възникване на Вселената и това на възникване на Земята, започваме да разбираме колко малки сме всъщност. Повече и дума не може да става за венец, дори и за незначителна прашинка от него. Сега астрофизиците имат ясна представа за възникването на нашата Слънчева система. Тя се е образувала преди около 4.5 милиарда години от облак газ под въздействие на гравитация, магнитни полета и други явления (учените говорят за т.нар. „смущаващ фронт”). Вследствие на него се стига до уплътняване на първоначалния „праоблак”. От това локално сгъстяване с шеметна скорост се образува все повече материя. Скорошни изчисления показват, че този процес да е продължил „едва” около десет милиона години. С течение на времето Слънцето се уплътнява и става толкова горещо, че могло да предизвика термоядрени реакции.
Едва тогава са създадени предпоставките за образуването на нашата планета. В кръг около Слънцето се е движела т.нар. слънчева мъгла, сгъстена маса от прах и газ. От малките прашинки се образували бучки с големина няколко сантиметра, които кръжали около Слънцето. От тях – все по-големи буци. Благодарение на гравитацията от буците възникват астероидите и кометите. Днес процесът лесно може да бъде онагледен с помощта на най-модерна компютърна симулация. Това, което показахме хронологично тук в няколко изречения, е процес, продължил милиарди (!) години. (Към настоящия момент съществуват големи противоречия относно действителната възраст на Земята. Ще поговорим отново по този въпрос в Шеста глава.)
