Писмо за гарсия - Елберт Хъбард

„Писмо за Гарсия“ е най-известното произведение на Елберт Хъбард, отпечатано в 40-милионен тираж и преведено на всички езици, които имат писменост. Но тук ще прочетете за първи път още 23 трогателни и вдъхновяващи истории – отчасти притчи, отчасти разкази – заредени с концентрирана мъдрост, любов и човечност. Ще видите невидимото с Лафкадио Хърн, ще пораснете в бизнеса с момчето от Мисури Вали, ще пророните сълза за стария Зийк Кросби, ще се грижите заедно с безименния кондуктор за петте невръстни германчета, пътуващи сами за Чикаго... Незвисимо дали пише за ценностите, за призванието, за добротата, или за успеха, Елберт Хъбард го прави с лекотата на мъдрец, призван да открехне вратата към тайните на битието и да ни покаже пътя към светлината.

…държа да уточня, че Бержерак не можеше да бъде нает да рекламира книги; но дори да можеше, препоръките му нямаше да струват пукната пара. Думата му е ценна само защото не се продава. Рекламата, която осигурява признание и наистина продава книгата, не може да бъде купена – дори не може да бъде поискана – а трябва да бъде спонтанно дадена от отзивчиво сърце.

Как се рекламират книги Една от загадките на този свят е защо една книга се продава в сто хиляди копия, а друга, също толкова добра, изобщо не върви. Навремето „Кораби минават в нощта“ надмина по търсене всяка друга книга за времето си – а после изчезна безследно като кораб в нощта. Не беше лошо произведение, но и не беше нищо особено; от онези, които поне петстотин момичета, чиято душа е възбудена, умът изострен, а сърцето наранено от Опита, пишат всяка година. Такива книги се пишат на килограм, както би се изразил моят приятел г-н Дуули. И всичко хубаво е написано така, макар че, разбира се, би било грешка да се смята, че всичко написано така е хубаво. И въпреки това печатарските преси на дузина издателства трябваше да работят извънредно и пак не можеха да задоволят търсенето за книгата на Беатрис Харадън. И така, кое я продаваше толкова? Рекламите във вестниците? Не, мили мои, рекламите във вестниците не продават книги; те продават някои неща, но не и книги. Ако просто обявите, че сте издали стиховете на Соулхийвър, може би е добра политика, защото вероятно някой търси творчеството на Соулхийвър, но колкото и хвалебствия да включите в обявата си, това по никой начин няма да накара незапознат да инвестира в Соулхийвър. Бомбастичните препоръки от платени „рецензенти“ не продават книги. Веднъж платих на един вестник със стохиляден тираж да публикува щедър анализ за моя книга на една цяла колонка и материалът не продаде нито един екземпляр. От друга страна, преди няколко седмици получих шест поръчки в един ден за една моя книга, идващи от затънтеното градче Хумболт, Айова, и всичките можеха да се проследят до една млада жена, която цитирала въпросната книга на един учителски семинар. Изглежда, че тази госпожица се радваше на доверието, уважението и любовта на своите слушатели и нейните препоръки имаха тежест. Когато им казала: „Това произведение е прекрасно и искам и вие да изпитате удоволствието, което изпитах аз, когато го четях“, в сърцата на няколко членове на скромната ѝ публика веднага възникнал копнежът да притежават екземпляр от книгата; защото чувствали, че това, което може да задоволи вкусовете на тази силна, взискателна и в същото време деликатна жена, заслужава внимание. Тези добри хора, които купиха книгата ми, защото им е била препоръчана от една проницателна млада дама, на свой ред станаха причина да се продадат още сто копия. Може да не са подозирали за това – но го направиха. Има един тип на име Уилям Хоули Смит, който може да играе Сирано дьо Бержерак без да му слагат изкуствен нос, но чието великодушно сърце е толкова голямо, че носът му е като пъпчица в сравнение с него. Той също е способен да се дуелира и да съчинява балада едновременно, като прободе противника си на заключителната строфа. Когато Хоули Смит и Зангвил  се срещнали в Ч謬каго, Мечтателя от гетото се хвърлил на врата на Смит, заплакал от радост и възкликнал: – Най-сетне! Слава богу, намерих един грозник като мен! Веднъж Хоули прочел нещо от една моя книга и просто казал на публиката си, че според него това не е никак зле, и на следващия ден книжарите в града заляха „Патнъм и синове“ с телеграми: „Изпратете още бройки с първия експрес“ и т.н. Това показва колко ценят някои хора мнението на Хоули Смит. Синовете ми писаха да ме питат дали аз не съм направил нещо, за да рекламирам книгата си. Отговорих: „Не, и дори да го направя, няма да се отрази на продажбите – благодарете на Бержерак Смит.“ Синовете ми върнаха отговор: „Наеми Бержерак за десет години при каквито условия поиска.“ Между другото, Хоули Смит написа книга, която се продаде в над сто хиляди копия, и допринесе повече за развитието на образованието в Америка по посока на здравия разум, отколкото всичко, което Песталоци някога е отпечатвал. Тази книжка оказа огромно влияние (няма да ви кажа името ѝ; можете само да съжалявате, ако не я знаете) и въпреки това авторът не е получил нито долар от нея. Докато я пишел, издателите сумтели скептично, други се подигравали, един я взел като подарък и казал на автора, че може да зяпа витрината всеки път, когато минава, и всички ледени висулки на корниза са негови, ако пожелае да се качи и да си ги вземе. Обратно на темата – държа да уточня, че Бержерак не можеше да бъде нает да рекламира книги; но дори да можеше, препоръките му нямаше да струват пукната пара. Думата му е ценна само защото не се продава. Рекламата, която осигурява признание и наистина продава книгата, не може да бъде купена – дори не може да бъде поискана – а трябва да бъде спонтанно дадена от отзивчиво сърце. Да помолиш за нея, означава да я загубиш, защото, както и любов¬та, тя отива при оня, който не моли за нея, и подминава в мълчание всички, които планират, замислят и лежат в засада. Тя идва само при достойния: но уви!, достойните понякога – всъщност често – линеят от духовен глад и няма нито ръка да ги погали, нито нежен глас да ги успокои; а младостта отлита бързо и признанието идва едва когато вече не е желано и когато приближаването на студената, всеобгръщаща смърт – могъщата избавителка – радва повече от хорските похвали. Добрите гвоздеи за подкови винаги са добри гвоздеи, но доброто в литературата е въпрос на вкус. Няма стандарт. Харесва ви, защото ви харесва, и ако други хвалят нещо, това е добра причина да ги оставите да си го хвалят – или пък да го купите. Всичко зависи от човека. Когато четете колонка в „Трибюн“ с анонимни хвалебствия за последния роман на Джингъл, това не повлиява мнението ви в полза на Джингъл дори на йота, защото не знаете този писател. Ако стилът на рецензента е лош или така ви изглежда, най-вероятно вътрешно ще се заречете никога да не прочетете нищо от Джингъл при никакви обстоятелства, защото той се е харесал на човек с лош вкус и това е достатъчно основание да избягвате Джингъл. Когато рекламирам книга, аз по-скоро бих цитирал критиците, които са я заклеймили, отколкото тези, които са я обсипали с похвали. Усърдно хулените книги често стават бестселъри, а прехвалените – хайде бе! Кому са нужни? Когато една книга е охулена в печата, тази критика е искрена, докато откровеното ласкателство обикновено е дело на човек, който не е чел книгата – и всички потенциални купувачи знаят това. Умерената критика подсказва, че книгата е библия за някои и затова шансовете да е добра не са никак малки. Моята амбиция е да напиша книга, която да не се нат¬рапва с реклами в пощенските кутии на хората. Ако Джон Уонамейкър е прав, като казва, че половината пари, които се харчат за реклама, отиват на вятъра, мисля, че имам сериозен шанс да забогатея. Една книга става бестселър обикновено защото някой я препоръчва на друг и така нататък. Никой не чете книга тайно, за да се наслаждава после сам на удоволствието от нея. Една жена може да открие най-чистия бакпулвер и злорадо да пази ценната си находка – да не казва за нея на никого, за да накара другите домакини да завиждат за курабийките ѝ, но няма как да прочете книга и да я хареса (или да не я хареса) и да запази този факт за себе си. Всички любители на книгите имат приятели и удоволствието от четенето е да споделиш тази радост с другите. Влюбените винаги четат заедно и е голямо удоволствие да четеш на глас на любимата жена или тя да ти чете. Общуването с просветена жена е райско блаженство. Книгите, които стават бестселъри, обикновено са тези, които са отхвърлени или пренебрегвани от издателите, но въпреки това издателите често са много проницателни хора. Продажбите изведнъж потръгват, никой не знае как. Единствената книга, чието заглавие споменах в тази статия, бе толкова подценена от издателя и автора, че дори не беше защитена с авторско право; а ако спомена други заглавия, които са се превърнали в бестселъри напук на издателите, би било просто изброяване на банални факти. Замислете се и си спомнете други такива случаи. Никой рекламодател досега не е проявил талант да наложи на пазара доказано лоша книга и да я продаде. Вестникарски реклами за десет хиляди долара биха възбудили интерес към всеки пенкилер или търговска марка или стоки, но никога не могат да съживят една умираща книга. Това, което хората наричат „късмет“ или „шанс“ в литературата, е резултат от някакъв неизяснен още закон. А късметът, благодарение на който книгата „върви“, се регулира от принципи, които никой рекламен експерт досега не е успял да контролира. Всичко това е обгърнато от мистерия. Геният, който успее да разсее тази мъгла и да формулира закона, определящ популярността на добрата книга, ще спечели богатство, чест и безсмъртна слава.