Пантеон. Том 3. Световният интелектуален елит и България

Пантеон, книга трета, е израз на почитта ни за безкористното дело на световния интелектуален елит на епохата. Излъчваното сияние около имената на тези първенци на духовната култура от различните народности е сиянието на дълбоката ни признателност. С това изпълняваме своята мисия – вграждането на имената им в Пантеона на българската културна история.

Мимолетността на земното щастие, недостъпността на човешкото познание, стремежът за самопознание – с поглед, насочен навътре – са част от идеите, които изпълват съзнанието и определят действията на „цвета на интелигенцията“ от миналия век, или по-точно – на хората от границата между двата века. Хора, които в чистотата на своята младост се изкушават или от пътя на босоногия Толстой (да търсят злото, което винаги се изплъзва и остава скрито някъде в нас), или – изкушавани от хипнозата на девиза “Liberté . Égalité . Fraternité”, отдаваха силите си – интелектуални и физически – на илюзиите, които животът поднасяше щедро, докато бъде осъзнато, че вътрешната индивидуална свобода е истинската, без която е немислима социалната. А събитията, със своята апокалиптична жестокост разголваха истината – сурова, без грим. И така, някаква дълбока мъка натрупваше своята утайка и ден след ден усилваше чувството за необходимост от помощ на българина. Помощ когато подаваш ръка на падналия; помощ, когато го подкрепяш в борбата; помощ, когато си му помогнал в пътя към възхода.

И всички те, изпълнили своя дълг, доброволно сляха живота си с живота на нашия българин.

Душите ваши са струни цели с трепет благороден,

скръбта ни вас боли, триумфът наши

превръща се във ваш триумф народен.

– каза с благодарност народният поет Вазов още в 1912 година на чужденците, които неотлъчно бяха с нас.

Неговият поклон към тях е и наш дълбок поклон.

Те присъстват в нашата летопис, свързали завинаги съдбата си със съдбините на България. Те бяха с нас – част от нашето минало: в най-трудните за българите дни живяха и страдаха с нас в робските години. Приятели на България – те бяха Съвестта на цивилизования свят, Протест срещу робството, срещу неправдата, срещу кръвопролитието, срещу верската тирания. Тяхната подкрепа бе Гласът в защита на свободния живот, на свободното вероизповедание, на свободната воля.

Видима, здрава нишка свързва трайно съдбата на нашата Родина с тези Радетели на Истината. В своите трудове те подчертаваха великия под-виг на Първоучителите Кирил и Методий – въвеждането на славянската писменост, изтъкваха деятелността на поколения творци на Словото – открили пътя на славянските народи към света на цивилизованите нации. Словото, което с магическата си сила осветли Познанието и разкри историческите, духовните и чистите човешки истини.