Палатинска антология. 17 века гръцка поезия - Стефан Гечев

Съставителство, превод, предговор, бележки Стефан Гечев:

В 1603 г. двадесет и две годишният френски елинист Клод дьо Сомез работил в Хайделбергската Палатинска библиотека, където открил единствения известен ръкопис на Гръцката антология, която оттогава се нарича Палатинска. Изучавайки ръкописа, младият учен установил, че бил писан от четири различни ръце и бил завършен в 980 г., т. е. стотина години след смъртта на автора Константин Кефалас – главен свещеник в императорския двор по времето на прочутия константинополски патриарх Фотий.

Зачитал съм се в Палатинската антология много отдавна, спорадично съм превеждал някои епиграми и отдавна съм имал желанието да издам на български подборка от епиграмите, които най-много са ми харесвали... Подбуди ме фактът, че ще бъде интересно за днешния читател да преоткрие в тези древни стихотворения вечната истина, изразена от Еклезиаст, че "няма нищо ново под слънцето" и че историята на човешките цивилизации се развива циклично...
Този подбор от Палатинската антология не е научно издание. При преводите съм се старал да запазвам точността на оригинала, като подчертавам поетичната тръпка, съдържаща се в него.

1994 г.

IX 359

Кой път в живота си да избереш?

На тържището – свади и хитрости търговски.

Във къщи – грижи, на нивите – труд до припадък?

В морето – страх. В чужбина – ужас.

Ако си беден, тежест е животът.

Ако си женен – всеки ден скандали.

Ако не си, тогава самота.

Голяма мъка са децата, но без тях

животът ти е празен.

Да, младостта е глупава,

но белите коси – безпомощни.

Тогава нека всеки да си избере едно от двете:

или да се не ражда, или след като се роди,

веднага да умре.

Платон Комикът

(творил по времето на Аристофан,

445 – 380 г. пр. Хр.)

Коментар на редактора Борис Христов:

Глас на египетски викарий

от старата мастилница пред мен:

- Глупако, казано е всичко - при това отдавна.