Отвъд - Александър Бандеров

В поредните поетични откровения на Александър Бандеров, авторският почерк сякаш фриволно блуждае между света, който сме свикнали да мислим като реален, и някакво отсъстващо, отдалечено, неопределено там – наречено „отвъд”. Интуитивно някои ще го свържат със смъртта, но в тези страници отвъдност не означава липса на живот. „Отвъд”е граница, хоризонт, откъдето започва нещо „друго”. А това „друго” е неприсъщо на живота ни сега, неспособно е да се прояви в него, то е „…като странно присъствие в миговете от вечността…”(стих. „Миг от отвъдното”). Поетичната другост на тези стихове е в това, че ни дават знание, което ние нямаме, опит, на който не можем да се позовем. Отвъдността е стремеж и носталгия по личния свят, състояние, което ни позволява да разберем кое е съдбовно предопределеното ни място. За автора то винаги ще си остане „с лозниците, хоругвите и кръста… родината…, която носи в себе си като надежда.”

Способни ли сме да открием нашето отвъд, собствената си интуиция към живота, е провокацията на тази поетична книга. Приемайки я, ще се срещнем с един вглъбен в населената си самота пътуващ поет, с когото е достатъчно дори само да помълчим. Та нали„…думите убиват. На мисълта е нужна тишина…”