Оставете дечицата - Дона Леон
Поредицата на Дона Леон за комисар Гуидо Брунети превръща Венеция в град, едновременно красив и изтънчен, но и потаен и корумпиран, една от най-обичаните дестинации за любителите на мистерии. В този брилянтен нов роман Брунети се озовава до болничното легло на уважаван педиатър, където пред него ще се появят повече въпроси, отколкото отговори. Трима мъже влизат с взлом в апартамента на доктора, нападат го и отвличат невръстния му 18-месечен син. Какво би предизвикало подобно толкова ужасно нападение, че да остави доктора ням? И възможно ли е това престъпление да е свързано с измамната схема за пране на пари, управлявана от фармацевти, наскоро разкрита от колега на комисаря? Докато Брунети задълбава все по-дълбоко в случая, една история на безплодие, отчаяние и незаконни сделки започва да разплита своите корени.
„Дона Леон успява да запази един удивително висок стандарт… тя постига перфектна комбинация от символи, място, мистерия и социални въпроси. Този ѝ роман е също един от най-добрите.“
The Times
„Да обобщим новата история на Дона Леон, ще бъде като да преразкажем историята на някоя опера – не могат да се предадат финеса, драмата и умението ѝ да разказва, което ни кара да обръщаме страниците, чудейки се до края как така ще успее да завърже толкова много висящи краища… Феновете, които използват Брунети за техен водач във Венеция, няма да бъдат разочаровани.“
TLS
ДОНА ЛЕОН е американската писателка, родена през 1942 г. Автор е на поредица от 18 криминални романа, ситуирани във Венеция, където е живяла 20 години, с обединяващ герой комисар Гуидо Брунети. Преди Венеция тя е работила като учител в Швейцария, Саудитска Арабия, Иран и Китай. Романите я нареждат на върха сред международните писатели на криминална литература. Чрез топлосърдечния, възприемчив и принципен комисар Брунети тя изучава и ни представя Венеция във всичките ѝ аспекти: история и туризъм, висока култура и променящи се сезони, храна и семейство, но също насилие, престъпност и политическа корупция.
– Значи за сина ми. Вече няма смисъл да се мъча да се преструвам, че е бил мой син – кръвен имам предвид. Майка му е една албанка, която срещнах в Козенца.
– Срещнахте ли?
– Е, запознаха ме с нея, ако предпочитате. Един мой познат – няма да споменавам името му – знаеше, че тя е бременна и не иска детето, затова ме свърза с нея и аз приех условията ѝ.
– Финансови ли бяха те, докторе?
– Разбира се. Това бе единственото нещо, което я интересуваше. Не ми е приятно да го призная, господин комисар, но наистина искаше само да получи парите. Според мен изобщо не я бе грижа за детето.
– Колко жалко.
– Е, получи ги. Десет хиляди евро и дано да ѝ свършат някаква работа.
– Това е великодушно отношение от ваша страна, докторе.
– Какво зло всъщност е извършила тя? Родила се е в неподходяща страна. Дошла в по-богата държава. Забременяла и не искала дете, но намерила някой, който иска. В известен смисъл може би заслужава уважение, защото след като взе парите, не дойде при мен да иска още.
