Орденът на Тамплиерите в Новия свят. Как Хенри Синклер пренася Граала в Акадия. - Уилям Ман
"Бил Ман смесва Питагоровата геометрия, херметическата мъдрост и тайните на франкмасонството, за да разкрие подробностите за окончателното местонахождение на Светия граал. От Таро до Толкин, от средновековна Франция до съвременна Нова Скотия, читателят е въведен в загадки, чийто отговор досега му е убягвал."- Стивън Сора, автор на "Изгубеното съкровище на Ордена на тамплиерите"
"Изключително прозорливо произведение, което ще заинтересува всички масони и търсачи на съкровища и тайни."
- Андрю Синклер, автор на The Sword and the Grail
"Изключително очарователно четиво. Всеки, който обича заплетените детективски истории ще е вдъхновен от изследванията на Бил Ман."
- Майкъл Брадли, автор на Holy Grail Across the Atlantic
През 1398 г., почти сто години преди Колумб да пристигне в Новия свят, шотландският принц Хенри Синклер, граф Оркни, отплава за днешна Нова Скотия, където присъствието му е регистрирано в легендите на индианците микмак за Глускап. Това е същият принц Хенри Синклер, който предлага убежище на Ордена на тамплиерите, бягащ от преследванията, започнати от френския крал Филип Справедливи в началото на XIV век. С доказателства от археологически разкопки, местни легенди и свещената геометрия, познанията за която са предадени от Ордена на тамплиерите на франкмасоните, авторът Уилям Ман преоткрива мястото на поселището, основано от Синклер и неговите последователи тамплиери в Новия свят. Тук те откриват безопасен пристан за Граала - светата кръвна линия, свързваща рода Давидов с династията на Меровингите чрез наследниците на Иисус и Мария Магдалина... докато британците не изпращат в изгнание всички жители на Акадия през 1755 г.
Покойният чичо на бащата на Уилям Ман е бил Върховен велик майстор на Ордена на тамплиерите на Канада и от него авторът получава ключа, който в крайна сметка ще разкрие тази загадка.
Съдържание
Предговор от Майкъл Брадли 11
Предговор от преподобния
Лайънъл Фанторп 24
Признателност 27
Въведение 33
1. Търсенето на Глупака 37
2. Природен баланс 65
3. Легендата за Глускап 92
4. Мария, Мария, точно обратното 122
5. Мир 681 146
6. Изкушението на св. Антоний 172
7. Ключовете 200
8. Ла Вал д’Ор 225
9. Стъклената кула 251
10. От сенките 275
11. На светло 298
12. На златното крило 321
13. Откритието на глупака 346
Литература 377
За автора 386
Индекс 387
Предговор
от Майкъл Брадли
В Holy Grail Across the Atlantic („Светият Граал през Атлантическия океан“) представих доказателства, че уединена група от европейски религиозни еретици е открила Канада, установила е поселище в Нова Скотия през 1398 г. и е донесла със себе си това, което е смятала за Светия граал.
В Европа тези религиозни еретици са били известни като катари или „албигойци“. Тяхната ерес е била упоритата вяра в древната традиция, че Исус е бил женен, вероятно за Мария Магдалина, че двамата са имали едно или повече деца и че наследниците на Исус са оцелели до средновековието. Всъщност тези еретици, концентрирани предимно в Южна Франция, са вярвали, че „Светата кръвна линия“ на Исус е била жива сред тях и се е представлявала от дьо Буйон – видно семейство, водещо началото си от района на Пиренеите.
Не е нужно да се казва, че тази ерес е заплашвала по безпрецедентен начин римокатолическата църква. Това не е било въпрос на религиозно цепене на косъма надве. Тя е предизвиквала основната легитимност и валидност на папската институция. Насърчавала е иронично-шеговития поглед към силно редактираната църковна версия на Новия завет и е осмивала пищността и властта на Рим. Изглежда, че Църквата е знаела за тази ерес от години, но тъй като много могъщи благороднически родове също са вярвали в нея, а някои дори са твърдели, че имат свесени бракове със Светата кръвна линия, тя не е могла да направи нещо повече от това да наблюдава стабилния растеж на катарската вяра. Този ръст на ереста кулминира през 1099 г., когато Годфроа дьо Буйон, който претендира, че е наследник на Светата кръв и очевидно разполага с правдоподобни генеалогии, за да го докаже, е избран за цар на Йерусалим от конклав на благородници и духовници, които се събират в града, съвсем наскоро завладян от кръстоносците. Много бързо династията на Годфроа дьо Буйон предприема енергични стъпки, за да се предпази и да се установи на най-престижния трон в християнския свят.
В съответствие с военното мислене от онова време са формирани два елитни рицарски ордена, за да пазят както династията, така и ереста, която я подкрепя. Тези рицари са разположени в укрепени крепости в Палестина и Европа. Един от ордените е този на Рицарите на Соломоновия храм, по-известен на историята като Орден на тамплиерите. Другият е Орденът на рицарите на св. Йоан от Йерусалим. И те стават по-известни в историята под друго име: Малтийски рицари.
Независимо от храбростта на тези рицари, европейските кръстоносци губят Йерусалим и голяма част от Светите земи през 1187 г. в масивна контраатака от сарацините. Макар че по-късните кръстоносци за кратко успяват да си възвърнат известна част от загубената територия, общият модел е постепенно прогонване на европейците от Палестина. Царство Йерусалим става конструкция на пожелателното мислене, а не Realpolitik.
Със загубата на Йерусалим династията на Годфроа дьо Буйон отново изпада до естествените си поддръжници и произход от южните френски региони Прованс и Лангедок. Заедно със загубата на Йерусалим като престижна геополитическа властова база (както бихме казали днес) обаче, династията дьо Буйон губи и сигурността и специалната си аура на не толкова тайна святост. Папата призовава за кръстоносен поход срещу катарските еретици през 1209 г. и на 16 март 1244 г. последната катарска крепост – цитаделата в Монсегур в Пиренеите – е превзета от армиите на Ватикана. През 1307 г. Орденът на тамплиерите вече е официално разпуснат от папа Клемент V и е смазан във Франция от рейдовете на крал Филип ІV.
Най-романтичният и емоционално наситен аспект на катарската ерес е връзката Ј със Светия граал. В средновековна Европа е разпространено убеждението, че този Свети граал е пазен от тамплиерите и е намерил покой в замъка Мунсалвеш, който днешните учени приемат за Монсегур. Какъв е бил този Свети граал? Той отдавна се разглежда като някаква чаша или съд и повечето хора днес си го представят по същия начин. Най-добрата догадка е, че граалът е чашата, от която Исус е пил на Последната вечеря и че Йосиф от Ариматея по-късно я е вдигнал високо, за да улови кръвта на Исус, когато той е пронизан от копието на римлянина Кай Лонгин.
Днес обаче вече е ясно – благодарение на работата на много изследователи и учени, – че този Свети граал не е никаква физическа чаша или съд. Това е код, описващ наследниците на Исус – Светата кръвна линия, – които са живият съд, в който се съхранява и предава Светата кръв. Романсите за Светия граал са опити да се разказват еретични вярвания, без да се събужда подозрението на ужасната Инквизиция на католическата църква.
Какво е станало със Светия граал? Твърди се, че той тайно е изнесен от обречения Монсегур от трима рицари само няколко дни, преди цитаделата да се предаде. Имената на тримата рицари са запазени в десетки романси за граала, в много поеми на трубадури и дори в повече или по-малко ортодоксалната история. Ако Светият граал наистина е кръвната линия, произхождаща от Исус, тогава това може да означава само, че тримата рицари са спасили един или повече представители на Светата кръв и са завели тези хора (деца?) на безопасно място, докато тамплиерските защитници на Монсегур са се били и са намерили смъртта си.
Историята ни казва, че оцелелите тамплиери са избягали в Португалия, където са променили името си на Рицари на Христа, и са открили такова благоволение на високи места, че няколко крале и принцове на Португалия стават велики майстори на новия орден. Историята обаче ни разказва също, че много тамплиери са избягали в Шотландия и в крайна сметка са намерили защитата и патронажа на Хенри Синклер, граф на Оркни и лорд на Рослин през ХІV век. Толкова много тамплиери бягат в Шотландия, че всъщност формират по-голямата част на шотландската кавалерия в битката при Банокбърн (1314 г.), в която Робърт Брус разгромява англичаните.
Какво е станало със Светия граал? Традиционната история мълчи и мълчанието е толкова дълго, че малцина днес вярват, че Светият граал някога е съществувал, а още по-малко, че е оцелял до наши дни.
Единственият ми оригинален принос към тази история беше да осъзная значимостта на един факт: същият този Хенри Синклер, покровител на избягалите тамплиери, е осъществил трансатлантическо пътуване до място, наречено Естотиланд, и твърди, че там е основал поселище. В Holy Grail Across the Atlantic („Светият граал през Атлантическия океан“) успях да покажа, че много ранни карти на Нова Скотия говорят за скрито убежище и ме странните руини от замък в средата на полуостров Нова Скотия са със стил и тип, съответстващи на епохата на Хенри Синклер, и с шотландско-скандинавски характер. Замъкът е показан на картите.
Осъзнах още едно нещо и успях да издигна правдоподобна аргументация в негова полза. Земите на принц Хенри Синклер в Оркни и Рослин са твърде несигурни, за да му позволят лукса просто на едно откривателско приключение през океана. Единствено някакъв изключително наложителен мотив би могъл да оправдае действията на Синклер: той прекарва поне една година (а може би две) отвъд океана и води цялата си флота със себе си, оставяйки Оркни и Рослин (и съпругата и дъщерите си) практически незащитени през това време. Всъщност Синклер се връща в Шотландия в последния момент, за да умре, биейки се срещу групи от нахлуващи британци.
Тъй като Хенри Синклер е известен покровител на избягалите тамплиери и тъй като тамплиерите са били създадени от царете на Йерусалим и са пазители на Светия граал, ситуацията изглежда достатъчно ясна. Светият граал е бил „евакуиран“ от обречения Монсегур. В крайна сметка е закаран в Шотландия – сигурно трансатлантическо пристанище за Светия граал, и някои тамплиерски пазители се установяват в Нова Скотия в спешното и рисковано начинание на Хенри Синклер. Толкова за Holy Grail Across the Atlantic („Светият граал през Атлантическия океан“). Северноамериканска глава върху емоционална и романтична история беше представена и подкрепена с изненадващо количество солидни доказателства (когато човек се научи как да гледа!), например ранна карта на Нова Скотия (картата на Каспар Вопел от 1545 г.), украсена с ясно назован рицар тамплиер, нарисуван до „Порт Рефюдж“.
В годините след публикуването на Holy Grail Across the Atlantic („Светият граал през Атлантическия океан“) много хора се свързаха с мен. Някои искаха да знаят къде биха могли да прочетат цялата история на граала и аз ги насочих към по-стари и много нови европейски книги по темата. Някои писаха, за да предложат допълнителни доказателства за собствения ми аргумент – една жена от Бери, Онтарио, известно и блестящо оперно сопрано, което днес омайва европейските музикални критици, – ми даде рисунка от ХVІІ век на неизвестен „замък“, която била запазена от нейното семейство от Акадия от много, много поколения. Тази рисунка наистина ли представя поселището на Синклер, преди то да се е превърнало в руини и да е било изоставено?
Тери Пънч, тогавашният президент на Кралското историческо общество на Нова Скотия, написа, че на 25 мили източно от руините, които изследвах, той и екип от обществото открили друга по-малка и очевидно вторична постройка. Жерар Ледук, професор в Конкордия Юнивърсити в Монреал, ми написа, за да ме информира за стари руини, които открил близо до границата между Квебек и Върмонт. Дали те са доказателство за това, че бегълците с граала постепенно са прониквали навътре в сушата? Възможно е. Дон Еклър от Хоутън, Ню Йорк, написа (и изпрати снимки) на тамплиерски символи, издялани върху камъни и тераси по река Елигхени в щатите Ню Йорк и Пенсилвания. Стари карти (изпратени от много хора, които ми писаха) са свидетелство за наличието на европейци около езеро Онтарио още през 1546 г. Леярска форма от дъното на Адолфъс Рийч в устието на залива Куинт в езеро Онтарио на Конкордия Юнивърсити, изглежда, доказва концентрация на население от поне 1200 неизвестни европейци, които живеят в областта от 1580 до около 1620 г. Традиционната история не може да обясни кои са били тези хора.
Като цяло – благодарение на собствените ми изследвания и информацията, събрана от читателите на моята книга – изглеждаше сигурно, че бегълците с граала са навлезли навътре в сушата от първоначалното си пристанище в Нова Скотия. Към 1580 г. са стигнали Ниагара и доказателствата сочат, че след това просто са се слели с живота по границата на Нова Франция. В това има смисъл, защото по-голямата част от първите тамплиери на Синклер са били французи, макар че временно са пребивавали в Шотландия, и вероятно са запазили голяма част от френската култура и език. Този модел сякаш отговаря и на някои озадачаващи въпроси за жителите на Акадия, например защо генеалогиите на някои френскоговорящи канадски семейства са до десет поколения твърде дълги, за да съответстват на познатата колонизация, или защо едно от най-често срещаните имена във френскоговоряща Канада е Галант („рицар“). Какво се е случило с бегълците с граала след първоначалното заселване в Нова Скотия през 1398 г., е тема на най-новата ми книга: Grail Knights of North America („Рицарите на граала в Северна Америка“).
Какво обаче се е случило със самия Свети граал?
Ако – както внушава катарската традиция – Светият граал всъщност е кръвната линия на хора, произхождащи от Исус и Мария Магдалина, и ако потомците на тази Света кръвна линия наистина са спасени от Монсегур, тогава тези наследници на Светата кръв заедно с доста голям брой тамплиери-защитници може би са се оказали в Шотландия при Хенри Синклер. Според сър Уолтър Скот за замъка Рослин се е смятало, че съхранява свещени богатства. Какво би могло да означава това?
Най-вероятното обяснение и сценарий е, че действителните потомци на Светата кръв са били заведени в убежището в Нова Скотия заедно с други религиозни и финансови богатства, както и с много излишни тамплиери, които са представлявали истинска пречка и опасност за принц Хенри. Тъй като тамплиерите са били обявени извън закона и отлъчени от папата, биха могли да представляват извинение за кръстоносен поход срещу Рослин и Оркни. Би било много по-издържано политически и по-безопасно, ако Синклер е транспортирал тези тамплиери през Атлантическия океан и може би точно затова той е изпратил цялата си флота от тринадесет кораба в това рисковано начинание. Само като рискува цялата си флота за един плавателен сезон, той е можел да транспортира достатъчно тамплиери през океана, далеч от погледа на Рим. Действителното доказателство за пътуването на Синклер е документ, известен на историците като The Zeno Narrative („Разказът на Зено“). Ако се чете внимателно, документът подсказва, че Синклер е пристигнал в Нова Скотия с неколкостотин въоръжени мъже. Твърди се още, че Синклер е успял да изпрати „сто“ войници на по-малка разузнавателна експедиция. Естествено, той не би изпратил цялата си въоръжена сила в непозната земя с неизвестни неприятели и не би оставил корабите си незащитени.
Следователно твърде е възможно действителните наследници на Исус и Мария Магдалина (т. е. според убежденията на тази ерес) също да са били транспортирани до Нова Скотия. Друга възможна идея е, че документът за непрекъснатата генеалогия на Светата кръвна линия също е бил транспортиран през Атлантическия океан до убежището в Нова Скотия в допълнение на или вместо действителните наследници на Исус. Съществува и трета възможност. Издържали на времето истории разказват за пето евангелие, което може да се припише на някой, директно включен в живота на Исус или може би на самия Исус.
Точно тук в картината навлиза най-интригуващият, очарователен и измъчващ въображението мои кореспонденти от всички. Бил Ман се свърза с мен в началото на декември 1991 г., за да обсъди най-фантастичната възможност: да си върнем Светия граал.
Естествено, първоначално бях скептичен и трябва да призная, продължавам да храня известен скептицизъм. От друга страна, не бих могъл и не мога да отхвърля идеите на Ман. Като президент на фирма за планиране и развитие Бил притежава професионална акредитация в планирането, парковата архитектура и лесовъдството. Да се каже, че е експерт в проектирането и планирането, ще е подценяване. Той участва в някои от най-големите проекти за градско проектиране в Канада и в чужбина.
Отчасти заради експертните си познания, той твърди, че знае точно къде принц Хенри Синклер е установил своето тайно поселище в Нова Скотия и е скрил Светия граал. Възможно е той да продължава да стои скрит там заради малшанса и злощастието на онези малцина, които някога са знаели тайната на неговото местонахождение, освен ако не е открит от неизвестни лица.
Подготовката на Бил обаче има още един интересен аспект. Той произлиза от семейство със силни масонски връзки. Неговото лично търсене започнало заради мистериозен „таен“ пръстен на чичото на баща му, който някога е бил върховен велик майстор на Ордена на тамплиерите на Канада.
Накратко, Бил приложил еклектичните си познания по геометрия, история на изкуството, класиците и физическото проектиране и размерване на земни участъци към първоначалната диаграма, показана му от чичото на баща му, и след това наложил диаграмата върху реалната география на Нова Скотия. Изненадващо, тя съответствала много по-добре, отколкото той се надявал. След като установил модел на свещена геометрия, Бил успял да посочи с точност мястото, което заема най-съществената позиция в геометричната фигура, известна като свързана както със средновековните, така и със съвременните масонски „върховни тайни“.
Най-объркващият аспект на тези манипулации – от моя гледна точка – е, че на мястото, което е идентифицирано, съществуват руини, които много ясно се виждат. По-важното обаче е, че земята сякаш е била преднамерено зарита и трансформирана, за да представя човешки и животински фигури. Тези фигури са изобразени в Евангелието на Йоан – единственото евангелие, което с лекота се приема от катарските еретици и от тамплиерите, единственото евангелие, което в подробности разкрива сватбата в Кана с ясни индикации, че това е собствената сватба на Исус. С други думи, Евангелието на Йоан е единственото, прието от еретиците като приемливо точно, неизкривено и нередактирано. С това не искам да кажа, че Бил или аз вярваме, че убежденията на еретиците са върховната истина. Просто твърдя, че определени мистериозни организации са вярвали, че това е вярно или може би са използвали тази вяра за свое предимство в битките си с Църквата.
Тук трябва да подчертая – тъй като е акцентирано както в Holy Grail Across the Atlantic („Светият граал през Атлантическия океан“), така и сега в книгата на Бил, – че макар тамплиерите винаги да са били в светлината на историческите прожектори, друг рицарски орден, създаден от Царство Йерусалим, е наименуван в чест на св. Йоан – рицарите на св. Йоан от Йерусалим, хоспиталерите, известни повече като Малтийски рицари. Именно малтийските рицари са тези, които играят загадъчно видна роля в историята на всички трансатлантически открития, но особено в канадската история.
В един момент Канада е щяла да бъде отстъпена на малтийските рицари; цитаделата в Квебек Сити (първата известна крепост в Канада) е била приорат на малтийските рицари. Сьор дьо Монт, един от главните ранни изследователи на Канада, дори получава замък на малтийските рицари като дом и място за уединение. Списъкът е много дълъг. Следователно не е изненадващо, че пейзажът около все още девственото място в Нова Скотия на Бил Ман сякаш представя фигури, символизирани в Апокалипсиса на св. Йоан. Не е изненадващо и че мястото може да се локализира чрез комбинация от символи, свързани с рицарите тамплиери, малтийските рицари и династията на Соломон.
Трябва да призная, че понякога съм повече от донякъде скептичен по отношение на символните интерпретации. Да, на мястото в Нова Скотия мога да открия репрезентации на създания, споменати в Апокалипсиса на св. Йоан. Възможно ли е обаче те да са резултат от естествена ерозия или от ледниково действие? От друга страна, настрана от тези фигури в пейзажа, Бил ви показа въздушна снимка, която разкрива (поне в моите очи) останките от четири кръгли земеделски полета под настоящия модел на правоъгълни колониални и съвременни ниви.
Кръглите полета са келтска фигура, по принцип древна (т. е. преди християнската епоха), но и система на използване на земята, която продължава да съществува в отдалечените райони чак до средновековния период. Освен кръглите селскостопански ниви въздушната снимка показва седем до десет квадратни падини в земята близо до полетата, които ми изглеждат като основи на келтски колиби, направени от кал и плет.
Настрана от тази въздушна снимка, същата жена от Бари – оперното сопрано – ми осигури една късна карта на Акадия, датирана от 1757 г., която дава име на това място, макар че е осигурено само името и няма индикация какво е имало там и защо изисква да бъде наименувано.
Според мен всичко това е наистина разстройващо. Без да види въпросната география, Бил локализира място, като използва геометрията и свещените символи, а след това въздушна снимка и късна карта на Акадия сочат, че нещо, заслужаващо отбелязване, се намира точно там!
Бил вярва, че там е имало замък или сигурно жилище, което е изпълнявало функциите на точния център на Новия Йерусалим на изгонената династия дьо Буйон. Освен това е убеден, че неоспоримото доказателство за Светата кръвна линия се е пазело в този нов Соломонов храм. Дори ако Светата кръв продължава да съществува, както се твърди от много изследователи днес, генеалогията в Нова Скотия, доказваща линията до средновековния период, може би все още се крие необезпокоявано на това място. Най-малкото, възможно е мястото да продължава да съдържа някакво друго тамплиерско или малтийско съкровище или религиозни реликви, които са резултат от тристагодишни кръстоносни походи.
Това може да е разумно предположение. Тайната на Светата кръвна линия и богатство е била споделена между няколко рицари-пазители, защото мъченията на Инквизицията биха могли в крайна сметка да накарат всеки да проговори. Никой не е знаел цялата тайна. Следователно съществува реална възможност някои части на тайната за точното местоположение на граала да са били загубени заради ненавременната смърт на ключови рицари-пазители. Точното местоположение не е можело да се реконструира от информацията, която е била запазена по онова време, а само чрез приложението на свръхтайната геометрия и нравствената алегория към географията на Нова Скотия. Това може би е било задача, надскачаща познанията на рицарите-пазители, които са оцелели.
Не мога да кажа дали тази книга, която ще прочетете, представя истината. Възможно е да е вярна и ако е така, тя отключва една от най-важните, емоционално наситени и романтични духовни реалности на Западния свят: Светия граал. Ако е вярна, свързва някои истории, които приписваме на древни митове, с т. нар. тайни ритуали на съвременното масонство.
Дори ако идеите на Бил Ман не могат да се докажат (или отхвърлят) освен чрез разкопки на мястото, което той посочва, това, което следва, е изключително очарователно четиво. Всеки, който обича заплетените детективски истории, ще е вдъхновен от изследванията на Бил Ман. Освен това нещо повече може постепенно да въздейства върху чувствителността на възприемчивия читател. Граалът не е просто вярване или ерес. Той, изглежда, е алтернативна религия на Западния свят. Светият граал е друга гледна точка към свръхестественото.
Светият граал не е просто дребен и митичен епизод от средновековната история. Той се появява в тази книга (и в други) като много сложно и кохерентно алтернативно становище за Западната история. Играчите на граала са активни в повечето исторически събития, отразени в традиционните учебници – от Британия на Артур до Епохата на географските открития. Перспективата на играчите на граала обаче придава нов смисъл и значение на развитието на Запада от най-малките до най-големите детайли. След като прочетете тази книга, ще знаете защо джокерът може да цака всяка карта, защо, когато седнете на игра на шах, офицерът е единствената фигура, която може да прескача както съюзници, така и опоненти, и защо когато играете приятелска партия бридж, играете със символи на смъртоносната конфронтация между църквата и граала.
Ще научите и защо Глупакът е основна тема в книгата на Бил. Задачата на Глупака е търсенето на граала, истината, донесена от познанието. Откривателят е неизмеримо богат. В този случай читателят е неизмеримо богат!
Предговор
от преподобния Лайънъл Фанторп
Една от загадките, които засенчват всички мистерии, е начинът, по който авторите и изследователите в отделни области по някакъв начин успяват да се обединят. Някой чува за работата на друг. Разменят информация и обсъждат хипотези. Данните се натрупват. Изобилстват частични обяснения; окончателните решения продължават да убягват. Силното кафе и отлежалият скоч се използват добре; часовниците тиктакат и нощта отминава. Разговорите стават по-задълбочени и по-сложни. Запознанството съзрява в приятелство и сътрудничество. Сякаш някаква целенасочена съдба или по-висша предопределеност манипулира невидими нишки, за да направи така, че да се случат изключително важни, невидими неща. Изследването на необяснени явления определено е екипна игра.
Изминаха почти двадесет години, откакто двамата със съпругата ми Патриша за пръв път посетихме Рен-льо-Шато и Глозел. През тези двадесет години си създадохме многобройни очарователни и изключително ерудирани приятели. Сред тях са Анри Бутион, който живееше в мистериозната стара къща на Сониер в Рен, и мосю Русе, който ни показа гроба на стария отец Жели, толкова брутално и загадъчно заклан в собствения си дом в Кустоса по времето на Сониер в Рен, Марсел Каптие – художникът, който е пряк наследник на клисаря на Сониер, мосю Фатен – надареният скулптор, който живее в разпадащите се руини на някога прекрасния Шато Отпул, дал на Рен-льо-Шато името му, и Емил Фраден, който открил изумителната азбука и странните артефакти в Глозел, когато бил малко момче, работещо във ферма, през 1924 г. Трябва да спомена и Дан Бланкеншип – най-суровия и най-отдаден от всички пионери на Оук Айлънд, безцеремонния, весел инженер-авантюрист от Нова Скотия Джордж Янг със задълбочените му познания за Южния бряг и интуитивното му разбиране на изключително съществените, но неочаквани връзки между преди несвързани данни, и д-р Боб Йеронимус от Мериленд, чието блестящо радиопредаване е хвърлило много ясна, разследваща светлина върху много нерешени загадки.
Бил Ман е най-новото име в този списък. Авторът на това широкообхватно и интригуващо изследване се свърза с нас в хода на собствените си обемни разследвания. Той е задълбочен и ерудиран писател, чийто значителен талант днес е насочен към някои от онези арени на изследване, които са завладели вниманието ви през последните двадесет години.
Новата книга на Бил „Орденът на тамплиерите в Новия свят“ заслужава да се прочете и да се препрочита. Широтата на изследванията му не я лишава от дълбочина. Той е комбинирал внимателното изследване на франкмасонството и историята на тамплиерите с легендите за граала, класическата митология и египтологията. Изследвал е релевантността на епичното пътуване на принц Хенри Синклер от Оркни и противоречивия принос на Франсис Бейкън за загадката.
Бил е осъзнал огромното значение на енигмата на Рен-льо-Шато и странните Ј връзки с интригуващите явления в Нова Скотия, които той току-що е изровил. Като цяло това е силно и прозорливо изследване на тази тема.
Експертите неизбежно достигат до различни заключения от едни и същи данни и трябва да се очаква, че заключенията на Бил невинаги ще са паралелни с нашите, с тези на Джийн Робин, Джордж Янг, Андрю Синклер или Хенри Линкълн. Двамата с Патриша сме убедени, че ядрото на загадката на съкровището в Аркадия, която свързва Рен-льо-Шато с Оук Айлънд и Нова Скотия, е нещо много по-старо и по-странно, отколкото легендата за монархията на Меровингите и нейната предполагаема връзка с Исус и Мария Магдалина. (Вж. Fanthorpe, The Oak Island Mystery: The Secret of the World’s Greatest Treasure Hunt). Същевременно свободната, откровена, честна и открита дискусия и спор са единственият даден ни от Бога път към върховната истина и аз топло приветствам отличния принос на Бил.
Признателност
Тази книга е само един камък в многоетажната сграда, която може и никога да не бъде завършена. Тя е стъпила върху множество концепции и изследвания на автори, които са твърде многобройни, за да бъдат изброени, макар че веднага се сещам за Дж. Р. Р. Толкин, К. С. Луис, Джеймс Джордж Фрейзър, Джоузеф Кембъл, Омир и Робъртсън Дейвис. Има обаче и конкретни лица, на които искам да изкажа сърдечната си благодарност.
Първо, бих искал да благодаря за любещата подкрепа на съпругата ми, Мери, без чието насърчение – във време, когато загубих и двамата си родители – тази книга нямаше да стане реалност.
Второ, бих искал да благодаря на съпруга на снаха ми Даниел Маккормик, който стана моите очи и уши в Нова Скотия и ме запозна с много от местните историци.
Искам да благодаря и на съпруга на друга моя снаха, Дейвид Фаули, който неволно ме пришпорваше всеки път, когато твърдеше: „Ман, няма злато в онези затънтени хълмове“. Дейвид беше прав. Няма никакво злато, но има нещо много по-ценно. Джон Коулман от Уейвърли, Нова Скотия, също трябва да получи благодарността ми, защото осигури насоки, извлечени от собствените му изследвания на Нова Скотия.
Огромна благодарност изказвам и на скъпия ми приятел Джордж Карски от Форт Лодърдейл, Флорида. Той не само действаше като адвокат на дявола през цялата тази история, но и на няколко пъти дойде с мен до Нова Скотия. Той ми осигури типа насърчение, който може да дойде само от човек, който също наскоро е загубил баща си.
На друго равнище Хенри Линкълн, съавтора на Holy Blood, Holy Grail („Света кръв, свети Граал") и автор на The Holy Place („Свещеното място“), трябва да получи огромно признание за тази книга. Единствено благодарение на нашата продължителна кореспонденция и насърчението му осъзнах, че само аз разбирам пълната дълбочина на моите изследвания.
Майкъл Брадли, автор на Holy Grail Across the Atlantic („Светият граал през Атлантическия океан“), също трябва да получи голямо признание, защото прочитът на неговата книга ми помогна да направя връзката между пред-Колумбовото изследване на Нова Скотия от тамплиерите и моя чичото на моя баща.
Андрю Синклер, автор на The Sword and the Grail („Мечът и граалът“) и Лайънъл и Патриша Фанторп, съавтори на The Oak Island Mystery („Загадката на Оук Айлънд“) също ми осигуриха стимулираща и изпълнена с прозрения посока.
Благодаря на Обществото Шамплен, на музея „Лувър“ в Париж, на попечителите на Чатсуърт Сетълмънт, на попечителите на картинната галерия „Дълуич“, на Националната галерия на Шотландия, на музея на изящните изкуства „Метрополитън“, на университетско издателство University of Toronto Press, на Стаатлише Музеум в Берлин, на попечителите на наследството на Хелън Крайтън и на фолклорното общество „Хелън Крайтън, Инкорпорейтид“ за тяхното любезно и щедро разрешение да използвам материали, защитени от авторското право.
Искам да изразя признателност за професионализма и интереса на хората в Диджитал Имиджинг Инкорпорейтид в Оуквил, Онтарио. Тяхната работа придаде триизмерност на тази книга, която в противен случай щеше да липсва.
Връщайки се на по-лична плоскост, има много хора, които първоначално изразиха интерес и по-късно станаха мои доживотни приятели. За мен това е най-голямото съкровище, което човек може да се надява да намери.
Сред тези специални приятели са Найвън Синклер и Джон Рос Матисън – двама джентълмени в истинския смисъл на думата. Тук са и Бил Синклер, Бил Макленън и д-р Пол Флеминг, покойният Пит Къмингс, вечно стимулиращият ме Бил Бюлър и накрая, но не и по значение И. Дейвид Уорън и Томас Д. Кари от Ложа № 400 на Оуквил.
И накрая искам да благодаря на две специални групи от хора. Алета и Хамилтън Будро и всички останали в издателство Laughing Owl Publishing за внимателните им насоки и подкрепа. Без тяхната вяра в тази книга тя щеше да си остане само една концепция в съзнанието ми. И на хората в издателство Inner Traditions International искам да изкажа сърдечни благодарности за непрекъснатата им подкрепа в извеждането на „Орденът на тамплиерите в Новия свят“ на следващото ниво.
„Начало на мъдростта е страхът Господен,
и познаването Светаго е разум.“
Притчи Соломонови, 9: 10
Въведение
„Орденът на тамплиерите в Новия свят“ е разказ за откривателско пътуване, което започна през октомври 1991 г., след като прочетох книгата Holy Grail Across the Atlantic („Светият граал през Атлантическия океан“). Основната предпоставка на тази книга е, че в края на ХІV в. група обявени извън закона рицари/еретици, водени от някой си принц Хенри Синклер, установява пред-Колумбово поселище в Нова Скотия, Канада.
„Орденът на тамплиерите в Новия свят“ се основава на историята на принц Хенри Синклер и неговите рицари тамплиери и как те са скрили съкровището на Светия граал – в това, което са смятали „Нов Йерусалим“ – чрез поредица от изкусни геометрични размервания и езотерични ключове.
От 1955 г. фонът на тази история се развиваше с толкова мистериозни и необясними факти, че пред нас се изправя много по-голяма загадка. Започвайки от около 1950 г., един любопитен материал е депозиран в прочутата френска библиотека Bibliothèque Nationale: генеалогиите на малко известни семейства в региона на Пиренеите във Франция; дълги дисертации за историята на Ордена на тамплиерите и Рицарите на св. Йоан, както и на Малтийските рицари, дискурс върху „катарството“ в Южна Франция и още доста неща. Тези депозирани материали нямат особен смисъл, ако се разглеждат поотделно. Въпреки това, взети заедно, те разкриват изумителна история. Странното е, че повечето от тях са депозирани във висшата културна институция на Франция без нужните данни за авторите.
Когато данните за автора и издателствата са представени, информацията се оказва невярна. Въпреки това, независимо от правилника на Bibliothèque Nationale, материалът е приет в националния фонд и е прехвърлен на микрофилми, за да е по-лесно на изследователите да го откриват. Това богатство от материали им е известно като Dossiers secrets – Тайни досиета.
Най-озадачаващият материал е озаглавен Le serpent rouge („Червената змия“). Той съдържа генеалогията на Меровингите, две карти на Франция от тяхната епоха и общ план на църквата на св. Сулпис в Париж. По-голямата част от текста обаче се състои от тринадесет кратки поеми, всяка съответстваща на знак от зодиака – зодиак от тринадесет знака. Тринадесетият – Ophiuchus, този, който държи змията – е вместен между Скорпион и Стрелец. Според повечето статии по темата Le serpent rouge („Червената змия“) представя път през астрологичните знаци към Светия граал.
С разгръщането на „Орденът на тамплиерите в Новия свят“ читателят ще почувства, че през последните шестотин години са били разпръснати хиляди насоки. Сякаш някакво мистериозно светско тяло, което притежава или истинската тайна на богатството, или достатъчно информация, за да привлича всички проучвания, така че да може да се дешифрира истин
