Окото на възраждането - И-шен

Окото на възраждането

И-шен

Окото на възраждането
Цена: 8.00 лв.
Няма наличност
Код на продукта: 418043
Издателство: Дилок
Автор: И-шен
ISBN: 9789549994865
Формат в мм: 130x200
Подвързия: Мека
Година: 2009
Обем: 112 стр.

Окото на възраждането - И-шен

Практическите упражнения на тибетските лами “Окото на възраждането” са наричани еликсир на младостта, което не е случайно. Системата е насочена към възстановяване на основните сили на организма, които наистина забавят стареенето. Благодарение на “Окото на възраждането” вие можете да придобиете здраве, равновесие и покой.


СМИСЪЛЪТ НА “ОКОТО НА ВЪЗРАЖДАНЕТО”
Тибет е място на невероятни тайни, които хората се опитват да разберат от много столетия насам. Когато посетих това удивително място още като дете, не подозирах, че видяното и чутото тогава ще се връща при мен отново и отново. Спомням си как Далай Лама ме погали по главата. Не знам какво каза тогава. Дядо ми, който ме заведе в тайнствените планини, никога не ми каза нищо. Аз вярвам, че срещата в планинската обител не беше случайна. Може би, благодарение на нея, след десетилетия започнах да се занимавам с духовните практики на Изтока. Мисля, че
 не случайно се озовах и в Русия, за да ги представя на хората.
“Колко странно е – каза веднъж жена ми Полина, – че си събрал всичко интересно и загадъчно, което съществува не само в твоя роден Китай, но и в целия Изток. Кой би могъл да си помисли, че би могло всичко това не само да се възприеме, но и да се преработи видяното и чутото. Може би е хубаво, че можеш да разказваш едновременно за много неща, така че хората да сравняват, избират и намират своя път. Нали най-важно е да намериш своя път в живота.”
Ще се съглася със съпругата си. И ще добавя, че всъщност, единната картина, която наричаме живот, се изгражда от множеството избори, които правим в различни времена по различни поводи.
Никой от нас не съществува изолирано в света. Ние сме части от едно цяло, което няма граници във времето и пространството. Древните представи за природата и човека, които като че ли, са вече изгубени, в действителност съществуват като някаква обща памет. Онова, което изглежда изгубено завинаги, се завръща. Като истински мъдреци, ламите са съхранили знанието, че, например, за да може човек да разбере собствения си живот, не е необходимо да се отправя на дълго странстване, а трябва да се обърне навътре в себе си. Под това се подразбира пречист
 ане на разума и фокусиране на волята, без което всеки един опит за постигане на истината ще е непълен и несъстоятелен. Струва си да опитате. Като постига мир в себе си, човек открива такива перспективи, пред които разумът се оказва безсилен. Това е царството на мистичните сили на повторенията и упражненията – истинската духовна практика. Практикуващият докосва финия (духовния) свят, който, разбира се, има аналози и в нашия физически строеж. Ето защо, като въздействаме върху едната си страна, ние подлагаме на промени и другата. Внасят се к
 рекции в духовния свят и се извършват промени във физическия аспект. И разбира се – обратното. Бих казал, че първо трябва да променим духовното, което ще помогне за избягването на множество физически недъзи.
“Колко тясна е връзката между физическото и духовното?” – често ме питат моите ученици. Трудно е да се говори категорично за дадени пропорции. Съотношението е индивидуално. Освен това, мярката на взаимозависимост се променя през различни периоди от живота. Само едно е сигурно и то е, че тази връзка съществува и неразбирането й води до отказ от усъвършенстване и поставяне на ограничители, които пречат на развитието.
Във всеки един момент от битието си човекът направлява с действията си протичането на собствения си живот. Ламите смятат, че волята притежава огромна сила. Не мога да не си спомня и онова, на което ни учи християнската църква, а то е да бъдем внимателни с помислите си, думите и постъпките си, като се стараем да не допускаме грях дори и мислено, а ако сме съгрешили, да се разкаем искрено и да поправим грешката си. Тогава вашият живот и животът на хората около вас, се променя към по-добро.
Промяната на съществуващото статукво към по-добро, а не към вреда, е възможно. Колкото и фантастично да изглежда, може дори да се забави процесът на стареене на организма. Ако човек успее да открие за себе си живителната енергия, струяща от Космоса, клетките на организма му ще получат нов импулс. Животът им ще влезе в съгласие с ритъма на Вселената и това ще ви надари със здраве.
От само себе си се разбира, че никой не може да се предпази от старостта, страданията и смъртта, защото такава е участта на всичко сътворено. Ние обаче можем да изпълним живота си с друг смисъл.
Един от примерите за промяна на себе си и за достигане на “златната среда” на равновесието, към което се стремят всички, според мен, е историята на Буда.
Принц Сидхарта (това име получава Буда при раждането си) е син на вожд, но става аскет. По рождение му е предопределено някога да поеме управлението на народа в ръцете си. В същото време е имало и пророчества, че той ще се откаже от тази мисия и ще стане учител на милиони, защото му предстои да разбере същността на страданието. Това негово прозрение ще преобърне света.
Бащата на Сидхарта се стреми да предпази сина си от всички несгоди. Създава му парникови условия – изкуствен живот, в който няма нищо друго, освен веселие и младост, и нищо не напомня за смъртта, болестите и страданията.
Външното благополучие обаче не носи щастие. Предсказанията се сбъдват и дори Буда не успява да се скрие от реалната истина за земния свят.
Веднъж в парка той среща болен старец. Сидхарта не е чувал за съществуването на старостта и пита спътниците си какво представлява тя. В отговор чува, че хората задължително остаряват, като този непознат, и не им е дадено друго. Умът на Буда е смутен. Сбъдва се първото пророчество – това за старостта.
След известно време престолонаследникът Сидхарта среща в същия парк напълно немощен човек, болен от треска. Отново пита какво вижда. Обясняват му, че хората боледуват и това е почти неизбежно.
Третата среща е още по-трагична. Сидхарта вижда труп на човек, носен от траурна церемония. Престолонаследникът научава за съществуването на смъртта и за неизбежността й спрямо всичко сътворено.
Четвъртата среща обаче му дава надежда. При нея Сидхарта вижда благочестив странник, аскет, който излъчва светлина и е одухотворен от радост. Принцът разбира предназначението си и решава също да започне да броди.
Буда напуска града, като нарушава забраната на баща си и се отказва от богатството, украшенията и скъпите дрехи – от целия разкош, с който е заобиколен в “златната си клетка”. В замяна на това надява една дрипа. Става аскет и решава да се запознае с правдата на странника.
Сидхарта си избира участта на отшелника и медитира в гората. Подлага се на самоизтезаване, като с течение на времето се превръща в ходещ скелет. Един ден Буда разбрал, че това не е верният път.
Потапя се в дълбока медитация и пред него се разкрива как могат да се отстранят нещастията и страданията. И става просветлен.
Като ви разказвам за Буда, не ви призовавам да тръгнете по неговия път. Този пример ни помага да разберем, че е по силите ни да направим много неща.
Да промениш себе си не означава да промениш света. По-скоро е обратното, защото ние се променяме, за да разберем околното пространство като дадено ни, за да бъдем хармонична част от него. Това е възстановяване на връзките и традициите. Придобиването е надеждна защита. Всеки път вие ставате проводник и притежател – като стоите на земята си осигурявате поддръжката й, а като вдигате нагоре ръце – получавате даровете на Небето. Опитайте да се разпоредите правилно с тези подаръци заради живота си – живота като дар. Умението да го цените е зал
 огът за щастие. Придобивайте света в себе си и радвайте с него околните!
По пътя ще ви помогнат техниките и механизмите на самоусъвършенстване, които отдавна владеят тибетските лами. В частност, така нареченото “Око на възраждането”. Тази практика е тясно свързана с йогата, откъдето са заимствани упражненията й. “Окото на възраждането” докосва духовния и физически свят, като същевременно благоприятства промяната към по-добро и в единия, и в другия.
Понякога “Окото на възраждането” се нарича еликсир на младостта. Това не е далече от истината, защото като овладявате движенията му, вие получавате онази сила, която забавя стареенето. Тя е свързана с работата на ендокринната система на организма, следователно влияе и върху сексуалната активност.
Преди да преминем към самото практикуване, ще ви разкажа как възприемат в Тибет строежа на човешкия организъм.
Безплатна доставка над 50 лв.
2117245688557513
2049444227-rt2brme72slj7sf1cqio7ap8u4u61gku