Обратно броене - Рада Панчовска

Потапяне всецяло в „на битието празничния смисъл”

Не бих се заела да обяснявам поезия: ненужно е; и невъзможно.Затова пък най-разкошната възможност е да я срещнеш, да я задържиш при себе си, да я употребяваш. Защото тя е действие, което придърпва в пътя си докосналите се до нея, посвещава ги и оставя всеки един на място по-високо или поне по-различно от онова, на което е бил преди срещата. Като казвам това сега, говоря също за поезията в книгата на Рада Панчовска и за местата, където тя ме заведе: в градини за размисъл, край фонтани, превъртащи прохладни води на спомени, край засади на изострени сетива, по пътеки от сенки и светлини.
Погледнато другояче – през гръцко-испанско-германско-унгарски и нашенски места, „най-обикновени” и тайни, живеещи и застинали, днешни и безвременни.
Казано другояче – от „спомените с остър ръб на диамант” до бъдещето, което „сякаш никога не е било”. Всичко това – населено с хора, котки и кучета, дървета и птици в гора и градина, щъкащи твари и ехо от изгубени гласове, наяве и не... Всичко това – с потапяне всецяло в „на битието празничния смисъл”, но и в непразничния. С разбиране и съчувствие, но и с дистанцията на иронията; и без опити за самозалъгване; и с насмешливо-игриво боравене с баналните „мъдрости”, и с отхвърляне на амбициозната напрегнатост /”Откривам, че не съм си крайна цел”/. И даже с непривична безпощадност:

От страстите на миналото някой път

ми се повдига самочувствието, друг път

просто – ми се повдига.

Великолепно вътрешно пътуване из „външното”, с компас единствено собственият усет и нрав: сдържан, толерантен. Спокоен да разбира; да не пресмята; да брои обратно; да се оставя свободно на удоволствието от лаконичността, но също и на удоволствието от разточителното описване. Да бъде себе си.

Екатерина Йосифова