Ноев ковчег - Антон Баев

В стоте фрагмента на ”Ноев ковчег” пред очите ни се изгражда една цялостна “поетика”, която няма нищо общо с нормативните изисквания на този род съчинения. С позициите си “Ноев ковчег” на А. Баев не напомня нито за класицистичните забрани, нито пък за модернистичните доктрини или актуалния литераторски жаргон. Вероятно именно тази изключителна коректност и “толерантност”, с която авторът се отнася към словото и неговите носители, му помагат да каже толкова много неща с толкова малко думи. В този смисъл не е случайно голямото внимание, което “Ноев ковчег” отделя на проблема за мълчанието в поезията.

Самата фигура от заглавието произтича от идеята за книгата като ковчег на творбата: “Стихосбирката е смъртта на стихотворението”; “Собствената книга е личният Ноев ковчег на авторовата библиотека”. Наред със своите библейски и вторични литературни напластявания тази фигура въвежда и проблема за невъзможността на автора да погледне острани на собственото си творчество.