Новели - Алфред Дьо Мюсе
Роден на 11 декември 1810 г., Мюсе принадлежи към изключително културно аристократично семейство, от което наследява вкуса към изящната словесност и към изкуствата. Предполага се, че негова прапралеля е Жана д’Арк и е в роднински връзки с поета Йоахим дьо Беле. Баща му, Виктор-Данатиен дьо Мюсе-Пате, е висш държавен чиновник, завеждащ кабинета на министъра на войната и литератор, роден е на 5 юни 1768 г., аристократ либерал. На 2 юли 1801 г. сключва брак с Едме-Клодет – Кристин Гюйо – Дезербиер, родена на 14 април 1780 г., дъщеря на политика и литератора Клод-Антоан Гюйо-Дезербиер (1745–1828). Двамата имат четири деца: Пол-Едме, роден на 7 ноември 1804 г.; Луиз-Жени (родена и починала през 1805 г.); Алфред, роден на 11 декември 1810 г., и Шарлот-Амели-Ермин, родена на 1 ноември 1815 г. Дядо му е поет, а баща му е специалист по Жан-Жак Русо, чиито творби издава. Фигурата на Русо има основополагаща роля в съзнанието на поета. Той многократно му отдава почит и атакува неговия противник Волтер. Негов роднина, при когото прекарва ваканциите си в замъка „Коне“, е писателят Луис Александър Мари дьо Мюсе, маркиз Дьо Коне (1753–1839), командир на гренадирите и смел воин, носител на много кралски отличия. Гледката от замъка към камбанарията на църквата в Коне го вдъхновява за прочутата Лунна балада. Неповторимата атмосфера на красивата провинция е отразена и в комедията С любовта шега не бива, както и в новелата Марго. През октомври 1819 г., още ненавършил девет години, е записан в прочутия колеж „Анри ІV“, където и до днес има негова статуя. Там най-близък приятел му е Фердинан Филип Луи Шарл Ерик Розалино д’Орлеан, херцог на Шартър (1810–1842), най-големият син на крал Луи-Филип І. През 1827 г. Мюсе получава втора награда на конкурса по латински. По-късно започва да следва медицина, право и живопис, но бързо се отказва, защото е силно привлечен от литературата. На 31 август 1818 г. в дижонски вестник се появява баладата му Сън. През същата година публикува свободен превод на Изповед на един английски пушач на опиум от Томас де Куинси.
Роден на 11 декември 1810 г., Мюсе принадлежи към изключително културно аристократично семейство, от което наследява вкуса към изящната словесност и към изкуствата. Предполага се, че негова прапралеля е Жана д’Арк и е в роднински връзки с поета Йоахим дьо Беле. Баща му, Виктор-Данатиен дьо Мюсе-Пате, е висш държавен чиновник, завеждащ кабинета на министъра на войната и литератор, роден е на 5 юни 1768 г., аристократ либерал. На 2 юли 1801 г. сключва брак с Едме-Клодет – Кристин Гюйо – Дезербиер, родена на 14 април 1780 г., дъщеря на политика и литератора Клод-Антоан Гюйо-Дезербиер (1745–1828). Двамата имат четири деца: Пол-Едме, роден на 7 ноември 1804 г.; Луиз-Жени (родена и починала през 1805 г.); Алфред, роден на 11 декември 1810 г., и Шарлот-Амели-Ермин, родена на 1 ноември 1815 г. Дядо му е поет, а баща му е специалист по Жан-Жак Русо, чиито творби издава. Фигурата на Русо има основополагаща роля в съзнанието на поета. Той многократно му отдава почит и атакува неговия противник Волтер. Негов роднина, при когото прекарва ваканциите си в замъка „Коне“, е писателят Луис Александър Мари дьо Мюсе, маркиз Дьо Коне (1753–1839), командир на гренадирите и смел воин, носител на много кралски отличия. Гледката от замъка към камбанарията на църквата в Коне го вдъхновява за прочутата Лунна балада. Неповторимата атмосфера на красивата провинция е отразена и в комедията С любовта шега не бива, както и в новелата Марго. През октомври 1819 г., още ненавършил девет години, е записан в прочутия колеж „Анри ІV“, където и до днес има негова статуя. Там най-близък приятел му е Фердинан Филип Луи Шарл Ерик Розалино д’Орлеан, херцог на Шартър (1810–1842), най-големият син на крал Луи-Филип І. През 1827 г. Мюсе получава втора награда на конкурса по латински. По-късно започва да следва медицина, право и живопис, но бързо се отказва, защото е силно привлечен от литературата. На 31 август 1818 г. в дижонски вестник се появява баладата му Сън. През същата година публикува свободен превод на Изповед на един английски пушач на опиум от Томас де Куинси.
