Неделен човек - Георги Константинов
...Знам — пролетната обич навярно не ме помни.
И лятната ненавист докосва ме едвам...
Ръцете ми сега са ветровити клони —
разпервам ги в мъглата... И се прегръщам сам.
...Знам — пролетната обич навярно не ме помни.
И лятната ненавист докосва ме едвам...
Ръцете ми сега са ветровити клони —
разпервам ги в мъглата... И се прегръщам сам.