Невидимият мъж от салем - Кристофер Карлсон
В последните дни на лятото една млада жена е застреляна в апартамента си. Три етажа по-нагоре сините светлини на полицейските коли събуждат изпадналия в немилост бивш полицай Лео Юнкер. Въпреки че е отстранен от длъжност, усещането за дълг го приобщава към колегите му от криминалния отдел. Блъфирайки, за да достигне до местопрестъплението, при огледа на мъртвата жена вижда, че тя е стиснала в дланта си евтино колие – огърлица, която полицаят веднага разпознава.
Лео, опитвайки се да контролира както чувствата към бившата си приятелка Сам, така и своята пристрастеност към лекарства, се впуска в дръзко разследване, за да се добере до убиеца. Изплуват серия от плашещи връзки, свързващи убийството със собствените му проблемни младежки години в Салем – предградие на Стокхолм, където социалното и расовото напрежение движат нещата – и го принуждават да се изправи срещу призраци от миналото, променили живота му завинаги.
По задните улички, в отдавна изоставени сгради и складове на разлагащото се предградие, управлявано от криминалния подземен свят на Стокхолм, търсенето на убиеца на младата жена – и истината за миналото на Лео – започва.
КРИСТОФЕР КАРЛСОН е роден през 1986 г. в Халмстад, Южна Швеция. През 2005 г. се премества в Стокхолм. През 2012 г. е удостоен с наградата от Американската асоциация по криминология за своя изследователска статия за повратните точки в престъпността, а през 2014 г. защитава докторантурата си по криминология към Стокхолмския университет. През есента на 2015 г. започва да работи към Шведския национален координатор за защита на демокрацията от крайния екстремизъм.
Карлсон е ненаситен читател. Дете на криминалния жанр, той поглъща класици като Енид Блайтън, Манкел, Май Шьовал и Пер Вальо. Вдъхновен от тях, изпраща първия си ръкопис за публикуване, докато е едва на единайсет години. През 2013 г. получава наградата за най-добър крими роман на Шведското криминоложко общество за „Невидимият мъж от Салем“.
Макар и толкова млад, Карлсон вече е майстор на сложния психологически сюжет, като пише заплетени, често меланхолични шедьоври, предпочитани и от читатели, и от критици.
„Обезпокоителен, интересен и интелигентен крими роман.”
Dagens Nyheter (SE)
"Карлсон прониква дълбоко във вътрешното функциониране на своя герой и създава натрапчиво настроение, което продължава на всички страници."
Fokus Online (DE)
"Не по-малко от брилянтен."
Berlingske, 4/5 (DK)
Две седмици след това станахме двойка. Сам предложи, а аз се изсмях, понеже смятах, че самият въпрос е детински невинен. Скоро споделяхме всичко, освен жилището. Рядко прекарвахме нощта отделно. Колкото можехме по-често оставахме вкъщи и гледахме филми или глупави сериали. Излизахме на вечеря, ходехме на кино, на дълги разходки по „Сьодер Меларстранд“. Правехме секс сутрин, обед и вечер. В леглото, под душа, на пода, на кухненската маса, в студиото за татуировки, в тоалетната на киното, в „Катаринахисен“, посред нощ на оградата на „Монтелиусвеген“, откъдето под нас се откриваше гледка към цял Стокхолм. Месеците минаваха и си разменихме ключовете, а не след дълго аз се преместих при нея в Сьодермалм и дадох под наем апартамента си на „Чапмансгатан“.
Минаха няколко седмици от запознанството, докато Сам научи, че съм полицай. Не го бях споменал, понеже се боях, че тя ще се отдръпне от мен. В действителност тя го подозирала от самото начало, така ми каза. Трябваше да се досетя. Бях я излъгал, че съм продавач в магазин, само това ми хрумна. Чак след това усетих колко нелепо звучи.
Сам се движеше в покрайнините на подземния свят. Опасните мъже ценят добрите майстори на татуировки, а Сам си я бива. Татуистът е нещо като фризьора в света на обикновените хора – чрез професията си научава всичко за живота на клиентите си. Сам нямаше нищо против, но и не изпитваше нужда да се замесва по-дълбоко. И двамата пазехме равновесие на крачка от границата на другия и мисля, че точно това ни привличаше толкова силно един към друг.
